С Решение № 11921 от 16 август 2019 г. по административно дело № 14100 от 2018 г. на ВАС, публикувано в Държавен вестник, бр. 15 от 21 февруари 2020 г., в сила от деня на публикуването, Върховният административен съд обяви за нищожна Наредба № 9 от 28.01.2006 г. за мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им, издадена от министъра на земеделието и горите.
По смисъла на отменената наредба „зоонози“ са болести и/или инфекции, които по естествен път се предават пряко и непряко между животните и хората. Наредбата създаваше правила във връзка с мониторинга, контрола и съобщаването на зоонозите.
Мотивите за обявяване на нищожност се основават на два порока, констатирани от съдебния състав. Първият се състои в липсата на компетентност. Наредбата е издадена на основание чл. 125, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, според който (в относимата редакция – ДВ, бр. 87 от 2005 г.) министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите. Наредбата обаче е приета само от министъра на земеделието и горите, с което той се е произнесъл извън рамките на предоставената си компетентност.
Другият съществен недостатък на наредбата е в липсата на законово основание за издаването и. Тя е издадена на 28.01.2006 г., а към този момент ЗВмД, макар и приет, не е бил действащ. Законът, вкл. и разпоредбата на чл. 125, ал. 3, е влязъл в сила на 1.05.2006 г. Следователно наредбата черпи основанието си от овластяване със законова разпоредба, която към датата на издаване на подзаконовия нормативен акт все още не е била приложима.
Законовата празнота, която възниква в резултат на нищожността на наредбата, трябва да бъде уредена служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение, съгласно чл. 195, ал. 2 АПК.
Лицата, които са понесли вреди от действието на отменената наредба (от 28.01.2006г. до 21.02.2020г.), могат да потърсят отговорност на държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Необходимо е да се съобразят правилата за давността.
Цялото решение може да се прочете тук.