Върховният касационен съд върна за ново разглеждане на Апелативния съд във Велико Търново дело за убийство по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. Подсъдимият е обвинен в това, че на 08.07.2017 г. в гр. Бяла нанесъл на пострадалия удар с юмрук, вследствие на което последният паднал на земята и получил черепно-мозъчна травма, впоследствие станала причина за неговата смърт.
Произнасяйки се относно наличието на процесуално решение при разглеждане на делото, ВКС посочва, че отказът на въззивния съд да назначи комплексна допълнителна съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебни медици и физик представлява съществено нарушение на производствените правила и като такова е основание за връщане на делото за ново разглеждане.
Експертизата ще трябва да отговори на въпросите за степента на алкохолно повлияване на пострадалия; степента на координираност на действията му; падането на пострадалия от собствен ръст и причинената при това черепно-мозъчна травма съответстват ли на нанесен удар с юмрук в областта на лявата част на лицето и каква е траекторията на движение на тялото, респективно в какво се изразява механизмът на падане на тялото; в зависимост от силата на удара променя ли се положението на тялото при падането му на настилката.
Едва след наличието на експертно мнение по посочената обективна страна от състава на престъплението съдът може да обсъжда в мотивите си отражението и в съзнанието на дееца и да изследва субективното му отношение към деянието и неговите последици.
Съдебният състав на ВКС намира, че изложените съображения на апелативния съд са декларативни, не се подкрепят от доказателствата и изводите относно фактическата страна и не отговарят на изискването за надлежни мотиви относно възприетия евентуален умисъл за причиняване на лека телесна повреда.
Обосновавайки решението си за налагане на наказание, съдът трябва да формира извода си на базата на законосъобразно събрани, обективни и изчерпателни доказателства. В случая е необходимо да се докаже какво е възприел деецът за обстановката, осъзнавал ли е възможността пострадалия да падне на тротоара вследствие на нанесения удар, по-нататък да получи застрашаваща живота травма, която в крайна сметка да предизвика смъртта му. Освен субективното възприемане на възможното причинно развитие на ситуацията, съдът трябва да изследва каква част подсъдимият е желал да настъпи (умисъл) и с каква се е съгласявал (евентуален умисъл).
Целия текст на решението може да прочетете тук.
