Защита на конкуренцията
Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Член 29 от същия закон съдържа обща забрана на всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.
От друга страна, в Търговския закон последователно е проведен принципът за забрана на конкурентната дейност на лица, които управляват и представляват търговци. Противоречат ли си двата нормативни акта и следва ли ЗЗК да се приложи като по-нов, обезсилвайки забраните на Търговския закон?
Забрана за конкурентна дейност в Търговския закон
Забрана за извършване на търговска дейност в същата икономическа област, в която действа и представляваният търговец, съществува по отношение на:
- прокурист;
- търговски пълномощник;
- търговски помощник;
- търговски представител в тесен смисъл;
- съдружник в събирателно или командитно дружество (според правилата на Търговския закон съдружниците в СД и КД представляват лично дружеството, в което членуват);
- управител на дружество с ограничена отговорност;
- членовете на съвета на директорите и на управителния съвет на акционерно дружество и командитно дружество с акции.
Противоречат ли си Търговския закон и Закона за защита на конкуренцията?
Забраната за лица, представляващи търговци, да извършват за своя сметка конкурентна дейност привидно влиза в противоречие с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията, тъй като ограничава тяхното свободно стопанско поведение.
Ограниченията за извършване на конкурентна дейност от физическите лица, представляващи търговски дружества, обаче, са правно валидни и не нарушават забраните на ЗЗК, защото:
- имат икономическо основание
- могат да бъдат преодоляни със съгласие на представляваното лице;
- нарушаването им поражда право на обезщетение за лицето, претърпяло вреди.
Основание на забраните
Тези забрани поставят ограничения в икономическото поведение на лицата, които осъществяват представителни функции по отношение на търговски дружества. В основата им стои защита на интереса на дружеството като правен субект, а непряко – и на лицата, които чрез вноски в капитала или личен труд (при събирателното и командитното дружество) се стремят към постигане на определен стопански ефект.
Забраната за сключване на търговски сделки в пределите на упълномощаването или извършване на търговска дейност представлява коректив по отношение на представителната власт на конкретно физическо лице. С въвеждането и Търговският закон защитава общия интерес на учредителите и членовете в търговско дружество, както и на физическите лица- търговци, които са отделили определена част от имуществото си и са я предназначили за упражняване на конкретна стопанска дейност. Интересът на новият правен субект, който се образува в случаите на създаване на търговско дружество, се генерира от обединените интереси на лицата, които участват с дялова вноска, с акции или с труд в дейността, за която е предназначено дружественото имущество. Определяща характеристика на този интерес е целесъобразното управление на това имущество и като резултат – реализиране на печалба.
При условие, че:
- трето лице с волята си обременява повереното му от членовете на търговско дружество (или от търговец – физическо лице) имущество със задължения,
- от действията на това трето лице зависи дали и доколко ще бъде увеличено имуществото на дружеството,
- следователно – и какъв ще бъде размерът на получената от членовете на дружеството печалба,
то несъмнено може да се твърди, че е справедливо и икономически оправдано да се задължи лицето, представляващо търговското дружество, да се въздържа от каквито и да било сделки в пределите на дружествената дейност.
Какви са санкциите?
Търговският закон предвижда като санкционна последица от нарушаването на забраната за извършване на конкурентна търговска дейност възникване на право на обезщетение за настъпили вреди.
Въвеждането на редица забрани за извършване на търговска дейност има за цел да създаде основание за търсене на отговорност за вреди, настъпили от действителни сделки, по които увреденият не е страна. За да се постигне баланс в случаите, когато конкурентната дейност не ощетява интересите на представлявания търговец, съществува възможността той самият да изрази съгласие представляващия го да извършва тази дейност.
Друга възможност, с която разполага представляваният търговец, е да заяви, че встъпва в сделките,които представителят е сключил в противоречие със законовите забрани. По този начин ако отчете, че представителят е предпочел собствения си интерес пред законово защитеният интерес на представлявания, той може едностранно да получи за себе си правата по сделката, която му нанася вреди.
Действителни ли са сключените от представителя конкурентни сделки?
Нарушаването на забраните за извършване на конкурентна дейност не води до недействителност на сделките, сключени между представителя на търговското дружество в негово лично качество, и трето лице.
Възможността за преодоляване на забраната със съгласие на представляваното лице показва нейния относителен характер. Тя е установена в защита на частноправни интереси и като такава е диспозитивна.
Бързината на търговския оборот и защитата на насрещната страна по конкурентната сделка изисква действителността и да не се поставя под съмнение. Неблагоприятните последици за представителя, който е нарушил законовите забрани за извършване на конкурентна дейност, се изразяват в понасяне на отговорност за вреди и възможност за загуба на правата, които същият е придобил в резултат от сделката във вреда на представлявания търговец.
Отнася ли се забраната за конкурентна дейност към упражняването свободна професия или занаят?
Тъй като по силата на чл. 2, т. 2 от Търговския закон не се считат за търговци лицата, упражняващи занаят или свободна професия, разпоредбите за прокура и търговско представителство не се отнасят за тях; още по-малко пък правилата за управление на различните видове търговски дружества. Само в случаите, когато лицето, упражняващо занаят или свободна професия, е организирало дейността си по търговски начин, учредявайки дружество или регистрирайки се като едноличен търговец, ще бъдат приложими разпоредбите на Търговския закон. В останалите случаи се прилага законодателството, уреждащо съответната професия или занаят.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
