Законова уредба
Според Закона за здравето, за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. Какви са задължителните имунизации, кои лица подлежат на такива, какви са сроковете за това, са въпроси, уредени в Наредба 15 от 12 май 2005 г., издадена от министъра на здравеопазването.
Извънредни имунизации могат да бъдат предприети по разпореждане на министъра на здравеопазването, когато възникне извънредна епидемична обстановка, както и при регистриран значителен спад в имунизационното покритие
Лечебните и здравните заведения, независимо от собствеността им, са длъжни да изпълняват разпоредените от министъра на здравеопазването мерки.
Контрол върху имунизациите
Надзорът върху заразните болести е възложен на регионалните здравни инспекции. При осъществяването му държавните здравни инспектори имат право:
1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и лицата, подлежащи на контрол;
2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен и/или електронен носител;
3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества, необходими за извършване на изследвания;
4. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или заразоносители и представляват опасност за здравето на околните;
5. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение.
Глоби
За неизпълнение на задължение за подлагане на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се предвижда наказание – глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване – от 100 до 200 лв. Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.
Който не изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.
Информирано съгласие
Според чл. 87, ал. 1 от Закона за здравето, медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. По-нататък в закона обаче се допуска възможността по изключение информирано съгласие да не се изисква – Чл. 91. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.
Разпоредбата на чл. 58, която гласи: „за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации “ е именно това законово изключение, при което се допуска оказване на медицинска помощ без изразено от пациента съгласие. Никъде изпълнението на задължителните имунизации не се поставя в зависимост от съгласието на пациента. Това би противоречало по дефиниция на въвеждането на задължително имунизиране.
Извод:
Според действащото законодателство всички имунизации, предвидени в Наредба 15/12.05.2005г. за имунизациите в Република България, са задължителни. Физическите лица нямат право да изразяват или не съгласие с прилагането им. Задължителните имунизации и реимунизации могат да бъдат отлагани само при наличие на медицински противопоказания, които се установяват по точно определен в наредбата ред.
Гражданите, които желаят да изразят несъгласието си с вида на имунизациите, времето на провеждането им и кръга на лицата, които подлежат на имунизиране, могат да отправят предложение за изменение на законодателството по съответния за това ред.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
