За границите на населеното място и селищното образувание

Photo by Cory Billingsley on Unsplash

Защо този въпрос е важен?

В Закон за устройство на територията съществува едно изключение от изискването за наличие на влязъл в сила план за застрояване, за да се започне законно строителство. Това изключение се съдържа в разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от посочения закон, която гласи:

„В населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. За разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване.“

Необходимите предпоставки за прилагането на тази облекчена  процедура по юридическо обезпечаване на строителния процес са следните:

  1. инвестиционното проектиране да се отнася за обект, намиращ се в населени места или части от тях;
  2. да има действащ регулационен план;
  3. територията да е определена за ниско жилищно застрояване;
  4. да не се променя характерът на застрояване;
  5. проектът да предвижда свободно и/или свързано застрояване между два имота.

В тази статия ще се спра на първата предпоставка.

Преглед на законовата уредба

Закон за устройството на територията дава легална дефиниция на понятието „територия на населено място“ :

“Територия на населено място” е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Допълнителни разпоредби на ЗУТ, § 5, т. 6

От друга страна, терминът „землище“ не е дефиниран в ЗУТ. Негово определение съдържа §1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закон за административно-териториалното устройство на Република България:  “землище” е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.

 Чл. 18 от същия закон пък казва, че територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.

Прави впечатление диаметрално противоположното тълкувание на понятието „територия на населеното място“ спрямо това на ЗУТ. На пръв поглед е налице противоречие с правилото на чл. 37 от Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове – думи или изpaзи c утвъpдeнo пpaвнo знaчeниe ce изпoлзувaт в eдин и cъщ cмиcъл във вcички нopмaтивни aктoвe.

Още по-голямо става объркването, ако се обърне внимание на §6, т. 49 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, където има още една дефиниция на „населено място“ – застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Очевидно акцентът тук е поставен върху пътните знаци, даващи ясна сигнализация на шофьорите къде в пространството се прилагат правилата за движение в населено място и къде – тези извън населено място.

Защо има толкова дефиниции?

Всъщност разглежданата хипотеза се отнася до втората алинея на чл. 37 от Указ № 883: „акo ce нaлaгa oтклoнeниe oт oбщoпpиeтия cмиcъл нa думa или изpaз c дoпълнитeлнa paзпopeдбa ce oпpeдeля cмиcълът им зa cъoтвeтния нopмaтивeн aкт.“ Различните законови дефиниции на едно на пръв поглед обективно понятие, което не би могло да породи спорове, би могло да се обясни с различния законодателен подход при уредбата на различен кръг обществени отношения.

Целта на закона предопределя смисъла на понятието. Въпреки че това поражда колебание относно ефективното прилагане на нормите и има съмнителен ефект спрямо правоприложителя, в случая различието е оправдано.

Това става най-ясно от приведения пример с определението на Закона за движението по пътищата. За да е ясно кои правила се прилагат спрямо шофьорите, трябва да има видим знак, годен за непосредствено възприятие и съответно своевременно съобразяване на поведението с неговите изисквания.

Във връзка с административно-териториалното устройство, населеното място се приема за единица, включваща всички земи, ситуирани между определени граници. Необходимостта да бъдат упражнявани държавно-властнически функции по еднакъв начин на цялата територия на страната е необходимост и тя да бъде разпределена между различните териториални структури на властта в пълния си обем. Не е допустимо да съществува част от територията на страната, която не попада в границите на компетентност на нито един административен орган. Ето защо землището се включва в населеното място според ЗАТУРБ, няколко населени места образуват община, а няколко общини – област.

Устройството на територията, от друга страна, предполага наличието на жилищна и нежилищна зона. Нормите в тази област определят режима на различен тип територии – за жилищно застрояване; за обекти на публичната собственост;  за производствени и складови дейности, за селскостопанско производство и животновъдство, за озеленяване; за спортни дейности и дейности за забавления и други. За тази законодателна цел е необходимо да се проведе разлика между територия на населено място, определено от строителните му граници, и извънселищна територия, която попада в различни режими на застрояване.

Селищно образувание

Според чл. 22, ал.(1) ЗАТУРБ територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници. Селищното образувание е разположено на територията на едно или повече населени места и няма самостоятелно землище. Чл. 23 казва, че селищните образувания са с национално и местно значение.

По въпроса за териториалноустройствения статут на селищното образувание, смятам, че ЗУТ не третира еднакво населените места и селищните образувания. Аргумент в полза на това са следните разпоредби :

1) чл. 105 изчерпателно изброява териториите, за които може да се изработи общ устройствен план: „община, като обхващат всички населени места в общината и техните землища;  част от община и обхващат група съседни землища с техните населени места;  населено място – град, заедно с неговото землище;; селищно образувание с национално значение“;

2) в чл. 107 населеното място заедно със землище, от една страна, и селищното образувание, от друга, са дадени алтернативно;

3) чл. 109, ал. 2 in fine – “в случаите, когато плановете за регулация и застрояване обхващат цялото населено място и/или землището му или цялото селищно образувание, те изпълняват и ролята на общ устройствен план за съответната територия“ – отново алтернативно;

4) чл. 128, ал. 3 „ когато проектът за подробен устройствен план е за част от населено място или селищно образувание в обхват до един квартал, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, обявлението по ал. 1 не се обнародва в “Държавен вестник”, а се съобщава на заинтересуваните лица в срок един месец от постъпването на проекта в общинската администрация“.

Извод:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ се прилага за инвестиционно проектиране, приложимо на територията на населено място, определена от неговите строителни граници. Същата разпоредба не се прилага за територии, прилежащи към селищни образувания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *