Неразделна част от търговската и рекламна стратегия на големите хранителни вериги станаха игрите от типа „събери ги всичките“. Факт е, че различните варианти стават все по-изобретателни и ангажират потребителското внимание. Факт е също, че програмите за лоялни клиенти са на ръба на закона и добрата търговска практика, тъй като влияят на мотивацията за избор на търговец, с който да се сключат сделки. В някои случаи се превръщат в решаващ мотив за сключване на сделка изобщо.
Създавайки допълнителен стимул за купувачите да предпочетат търговския обект, който предлага стикери, играчки или други допълнителни „награди“, търговците деформират естествените процеси на търсене и предлагане. Потребителят е склонен да направи избора си на търговец и продукт според критерии, несвързани с предмета на покупката. По този начин потребителите взимат решения, които не биха взели при други обстоятелства, а търговската стратегия с предлагане на подаръци-играчки по съществото си противоречи с лоялността. Фокусът на търговията се измества от качеството на предлаганите продукти и услуги към нелоялно стимулиране на купувачите да закупят от търговеца стока, еднаква по своите характеристики с предлагани от неговите конкуренти стоки, но с обещание за атрактивен подарък.
В резултат се моделират пазарните принципи, конкуренцията търпи вреди, а качеството и цените на продуктите се изместват като водещ фактор при определяне на параметрите на потребителско търсене. Вместо усилията на производители и продавачи да са насочени към предлагане на по-стойностен продукт за по-ниска цена, с което се благоприятства развитието на икономиката, технологичния и идеен напредък, надпреварата се съсредоточава около рекламната стратегия и превръщането и в ефективно, макар и нелоялно средство за привличане на клиенти.
Позволена ли е тази практика от закона?
Забранени ли са игрите с допълнителни награди при покупка?
Законът за защита на потребителите забранява т.нар. нелоялни търговски практики и определя кое поведение на търговеца може да се квалифицира като нелоялно – това, което „противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена“. Освен това, като агресивна търговска практика при рекламиране на стока или услуга е изрично посочено и прякото насърчаване на децата да закупят или да убедят своите родители или други възрастни да им закупят стоката или услугата, която е предмет на рекламата.
Безспорно организирането на игри с колекциониране на играчки – „подарък“ променя потребителския избор. Рекламите на провежданите от търговските вериги промоционални кампании са явно ориентирани към децата. Разработват се специално създадени анимационни герои, сюжети и характери, за да се провокира интереса на най-уязвимата група от потребители. В резултат търговците използват естествения родителски стремеж на потенциалните купувачи да зарадват децата си и създават мотивация за извършване на покупки в увеличено количество спрямо нормалните им потребности.
Законът обаче забранява явното насърчаване на децата към закупуване на стоки. В случаите с играчки, които се предоставят като подарък при покупка на определена стойност, призивът „събери ни всичките“ не се отнася пряко за стоките, които потребителят закупува, а за предоставяните към покупката добавки. Забраната не е нарушена, но постигнатият резултат все пак противоречи на принципа и духа на закона. Налице е заобикаляне на закона, което само по себе си подлежи на санкция.
Законът за защита на конкуренцията също забранява конкретни търговски практики, с цел създаване и осигуряване на равни условия за икономическо развитие и справедливо участие на пазара, съобразно утвърдените правила на добрата търговска практика. Не е позволено да се привличат клиенти, като се възпрепятства сключването и изпълнението на договори на същите клиенти с конкуренти на привличащия.
Принципно непозволени са „безплатните“ подаръци към продавани стоки или услуги. Като подарък могат да бъдат предоставени само: рекламни предмети на стойност, не по-голяма от 10% от цената на стоката; предмети – принадлежности към продаваната стока или услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества (2 на цената на 1 и др. под.). Стоките, предоставяни като отбив, трябва да бъдат от същия вид или поне да са взаимозаменяеми с предлаганата стока.
Забранено е да се извършва продажба, когато заедно с нея се предлага „награда“ при решаване на задачи, въпроси, ребуси, гаранки, събиране на серия от купони и др. под., както и разиграване на игри с награди, ако наградите надвишават поне 100 пъти цената на предлаганата стока или надвишават 15 минимални работни заплати за страната (8 400 лв).
Има ли законов начин да се противодейства на такава практика?
Защита по Закона за защита на конкуренцията може да търси конкурент на търговеца, който използва нелоялни средства за привличане на клиенти. В производство пред Комисията за защита на конкуренцията той трябва да ангажира доказателства за употребата на непозволени рекламни методи. Ако търси обезщетение, трябва да докаже наличието на пряка вреда и нейните размери.
Икономическата обстановка показва, че търговците предпочитат да използват аналогична игра със събиране на стикери или играчки, отколкото да предприемат мерки, за да задължат конкурента си да не прилага своята стратегия. Общата ориентация към нелоялна практика не я прави по-приемлива, защото потърпевши от употребата на непазарни средства за привличане на клиенти са именно клиентите, както и пазарът като инструмент за стимулиране на производството.
От своя страна, потребителите разполагат с няколко възможности за защита на интересите си:
- да сезират Комисията за защита на потребителите със жалба срещу определена търговска практика, която считат за нелоялна;
- да се обърнат към КЗП за формиране на помирителна комисия за по-бързо и евтино разрешаване на спора с търговеца;
- да потърсят организация за защита на потребителите за защита на правата си, включително за предявяване на колективен иск;
- да търсят съдебна защита чрез присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди;
- да предявят колективен иск заедно с други засегнати от нелоялната практика потребители.
Преди всичко, с осъзнаването на ефекта от прилаганата нелоялна търговска практика, потребителите могат да обърнат допълнително внимание при определяне на пазарното си поведение. Поставяйки качеството и цените на предлаганите стоки и услуги в основата на своя избор, клиентите могат да обърнат процеса и да насочат бъдещото развитие на пазара в посока на разработване на по-качествени продукти вместо по-качествени реклами.
