С измененията на ЗМДВИПОРНС, приети от депутатите на второ четене на 06 април 2020г., бяха приети промени в режима на действие на сроковете за времето на извънредното положение.

В чл. 4 беше добавена нова алинея 2, според която не се удължава действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение, за изчерпателно изброени производства. Сред тях са и производствата по Закона за устройство на територията.

Срок за започване/завършване на строителство

Разрешението за строеж се издава в производство, регламентирано в ЗУТ. Действието му е ограничено със срок съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗУТ:

Разрешението за строеж губи правно действие, когато:

в продължение на три години от влизането му в сила не е започнало строителството;

в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите;

в продължение на 10 години от започване на строителството на елементи на техническата инфраструктура то не е завършеноили не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите за обектите по чл. 137, ал. 1, т. 1 и 2, за националните обекти, за обектите с национално значение и за обектите с първостепенно общинско значение.

От изложеното дотук следва, че нововъведеното изключение е приложимо спрямо разрешенията за строеж, чийто срок изтича по време на извънредното положение.

Photo by Scott Blake on Unsplash

Тече ли срокът по време на извънредното положение?

Тъй като преди измененията действието на всички срочни административни актове беше удължено, стоят няколко въпроса:

  1. От кога продължава да тече срокът за започване или завършване на строителството?
  2. Какво ще е действието на разрешения, чийто срок (за започване или завършване) е изтекъл, докато е била в сила разпоредбата на закона за удължаването му?

На първия въпрос отговорът може да се намери, като се приложат правилата за действието на сроковете. Според общите правила за действието на сроковете, когато срокът бъде спрян, действията извършени преди спирането, запазват значението си. При отпадане на основанието за спиране, срокът продължава да тече от действието, до което е спрял.

Прилагайки тези правила спрямо разрешението за строеж, можем да заключим, че срокът на действието му ще бъде удължен с периода, през който е действал чл. 4 (в редакцията си с единствена алинея, точки 1 и 2 към нея). От влизане в сила на ЗИД на ЗМДВИПОРНС, сроковете за започване или завършване на строителство по чл. 153, ал. 2 от ЗУТ ще продължат да текат и оставащият им срок ще бъде равен на този, който е оставал преди спирането им.

Оттук следва и отговорът на втория въпрос – тъй като срокът за започване или завършване на строителство е бил спрян по време на действието на досегашния чл. 4 от закона, не се прилагат последиците от изтичането му. Същият продължава да тече от влизане в сила на измененията, като оставащият срок е същият, който е оставал към 13 март 2020 г. (§ 52 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИПОРНС)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *