Какви договори може да сключва управителят на ООД или АД?

Втора част

Обременителни сделки

Според чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ за сключване на сделки за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти от страна на ООД е необходимо предварително решение на общото му събрание. Алинея 4 изисква това решение да бъде изготвено в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието.

Photo by Michael Longmire on Unsplash

Съдебната практика по въпроса дали такова решение е задължително условие за действителността на сделка с недвижим имот, не е еднозначна. Съществува и тълкувателно решение, касаещо значението на нарушаване на изискването за предварително разрешение на общото събрание. След постановяването му обаче е въведено законовото изискване за писмена форма с нотариално удостоверяване на решението на общото събрание.

Това дава основание на някои съдебни състави да приемат, че тълкувателното решение е изгубило сила и поради изискването за нотариална заверка на решението на общото събрание липсата му води до недействителност на сделката. Други се позовават на тълкувателната практика и твърдят, че за сключване на сделки с недвижими имоти от ООД не е необходимо да се представи решение на общото събрание на дружеството.

Относно акционерното дружество, чл. 236 от ТЗ посочва възможността специални правила за сключването на сделки да бъдат приети в устава или с решение на управителния орган. Само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват сделки за: прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие;  разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет; поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет.

Сделка, сключена в нарушение на специалните правила по чл. 236 ТЗ е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди. Съдебната практика посочва, че всеки акционер може да се защити срещу вреди от сключването на подобна сделка,  посредством иск по чл. 236, ал. 4, предявен от името на дружеството. Искът по чл. 71 е защитим, когато е предявен срещу управителният орган, действал в нарушение на специалните правила за сключване на сделки.  

Конкурентна дейност

Без съгласие на дружеството управителят на ООД няма право от свое или чуждо име да извършва търговски сделки, когато те са част от дейност, сходна с тази на дружеството – чл. 142 от Търговския закон. Сделки, сключени в нарушение на тази забрана, са действителни, но пораждат отговорността на управителя за понесени вреди.

При АД чл. 237 ал. 4 от ТЗ при уредбата на правата и задълженията на управителните органи на ТД забранява на членовете на съвета на директорите и на управителния съвет от свое или от чуждо име да извършват търговски сделки, когато се извършва конкурентна дейност на дружеството. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира члена на съвета, е дал изрично съгласие.

Вижте и тази публикация относно забраната за конкурентна дейност на управителите на търговски дружества.

Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и по никакъв начин не ангажира отговорността на адвоката във връзка с конкретен казус. При необходимост от правен съвет, моля свържете се с мен чрез някоя от посочените форми на контакт. Запитване за цени на адвокатски услуги може да отправите тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.