Баланс по сметка от – 44 млн. лв
Преди няколко дни от „Сега” съобщиха за впечатляваща практика на „Уникредит Булбанк” (цялата новина може да прочетете тук). Потребители на услугата „електронно банкиране” получили изненадваща информация за отрицателен баланс по сметката си. Дебитът бил от порядъка на милиони левове, въпреки липсата на обяснимо основание за това. Освен това сметките им били блокирани и клиентите били лишени от възможността да разполагат с финансовите средства, вложени от самите тях по сметка в банката.
Подобна информация за баланс по сметка от ≈ -44 000 000 лв. са получили значителен брой клиенти на „Уникредит Булбанк”. Това са както частни лица, така и представители на търговски дружества.
След първоначалната им изненада и контакт с център за обслужване на клиенти, потребителите на услуги установили, че информацията, предоставена им от банката, не отразявала действителната наличност по сметката. Всъщност целта била „да се привлече вниманието им” и да бъдат мотивирани да посетят офис на банката, за да актуализират информацията за личните си данни. По този начин банката се стремяла да изпълни изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В обяснение на предприетите мерки представителите на банката посочват, че много пъти са отправяли покани и предупреждения до клиентите си, че е наложително да предоставят актуална информация, но въпреки това не са получили съдействие.
Има ли законово основание за блокирането на сметките и грешната информация за наличност?
Дори да са подчинени на целта да бъде извършена комплексна проверка на клиентите по ЗМИП, действията на банката като страна по договор за предоставяне на услуги от определен характер, са, меко казано, неоправдани.
Законът за мерките срещу изпирането на пари не съдържа разпоредба, която да овластява задължените по него лица да използват принуда, за да получат информация от субектите на закона. Напротив, чл. 17 от ЗМИП предвижда, че „В случаите, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, т. 1 – 4, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на делови взаимоотношения, в т. ч. откриването на сметка. В случаите на вече установени делови взаимоотношения, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, то е длъжно да прекрати тези взаимоотношения.”
Тоест, банката е законово задължена да прекрати договорите за банкова сметка на клиентите, които не са предоставили изискуемата от закон информация. Законът не съдържа основание задължените субекти да предприемат действия по принудително събиране на информацията в рамките на проверка на клиентите. Банката не разполага с основание да създава впечатлението, че потребителите на нейните услуги имат огромни парични задължения към нея, нито пък да ги възпрепятства от свободното упражняване на правото им на собственост върху вложените по сметките им средства. Предоставянето на актуална информация за наличност по сметка е част от съдържанието на договора за текуща сметка и допълнителната услуга, каквато е електронното банкиране. Неизпълнявайки това задължение, банката е създала значително безпокойство и стрес за своите клиенти – физически лица и еднолични собственици на капитала на търговски дружества. Освен това, с ограничаването на достъпа на клиентите до вложените от тях средства по сметка, банката е допуснала нарушение на правото на собственост, което е гарантирано от закона, Конституцията и редица международни актове. Заради непредвидената пречка да разполагат с парични средства, на които са разчитали, има риск юридическите лица да са претърпели вреди от нереализирани сделки, а също така и неимуществени вреди върху доброто си търговско име.
Какви са средствата за защита?
В резултат на ограничаването на правото на достъп до собствените им парични средства, както и от предоставянето на невярна информация, за клиентите на „Уникредит Булбанк” могат да възникнат имуществени и неимуществени вреди. За всеки конкретен случай тези вреди са различни и те могат да се изразяват в пропусната възможност за сключване на сделки, невъзможност да се управляват собствени финанси, стрес и напрежение от информацията за задължение в големи размери и др. Физическите лица и търговците, които смятат, че са претърпели такива вреди, могат да ги потърсят чрез преговори с представители на банката или по съдебен ред.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
