Общо правило е, че страните по граждански и търговски договор свободно определят съдържанието му. Възможно е обаче, поради икономически по-силна позиция, едната от страните да наложи на другата да приеме определена част от уговорките на договора, въпреки че не отговарят на нейната действителна воля. За тези случаи са приложими правилата за недействителност на договорите.
Какво действие би могла да породи клауза, забраняваща на една от страните по търговски договор в бъдеще да договаря с конкуренти на другата страна, ще разгледам по-долу.
Свободна стопанска инициатива
Свободата на стопанската инициатива е един от конституционните принципи на правовия ред, действащ в Република България. Чл. 19 от Конституцията гласи: Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Защита на конкуренцията
Един от инструментите за гарантиране на свободата на участие в стопанската дейност е законодателството в областта на защитата на конкуренцията. Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) си поставя за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.
За реализиране на тези цели ЗЗК въвежда редица забрани за недобросъвестно търговско поведение, което има за цел необосновано възпрепятстване на дейността на конкуренти.
- Член 21 от ЗЗК забранява поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия; или поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
- член 29съдържа обща забрана на действия или бездействия при осъществяване на стопанска дейност, които противоречат на добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредчт интересите на конкурентите;
- член 36 забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти.
Чл. 37а от ЗЗК забранява предприятията с по-силна позиция при договаряне да извършват действия или бездействия, които
- са в противоречие с добросъвестната търговска практика – нямат обективно икономическо основание, като необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия, или неоснователно прекратяване на търговски отношения.
- увреждат или могат да увредят интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите.
Наличието на по-силна позиция при договаряне се определя с оглед характеристиките на структурата на съответния пазар и конкретното правоотношение между засегнатите предприятия, като се отчита
- степента на зависимост между тях,
- характерът на дейността им
- разликата в нейния мащаб,
- вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване, канали за разпространение и/или клиенти.
Като обща характеристика може да се изведе забраната за ограничаване поведението на насрещна страна по търговска сделка – друг търговец или потребител.
Санкции
В ЗЗК са предвидени значителни по размер санкции при нарушаване на забраната за нелоялна конкуренция и за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне – до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия.
Освен това, за причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.
Право на обезщетение в пълен размер имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Обезщетението в пълен размер поставя увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено.
На обезщетение подлежат както претърпяната в следствие на нарушението загуба, така и пропуснатите ползи заедно с дължимата законна лихва.
Обезщетението в пълен размер не може да бъде прекомерно спрямо претърпяната вреда.
Действителна ли е клаузата?
Според чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите „Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.”
Клауза в търговски договор, съгласно която едната страна се задължава да се въздържа от сделки с други търговски партньори, е нищожна, тъй като противоречи на законовите забрани на Закона за защита на конкуренцията. Това означава, че съответната клауза не поражда правно дейсвие. Тъй като нищожността на отделни части по правило не влече нищожност на целия договор, останалата част от договора остава в сила.
Цялото договорно съдържание е нищожно, в случай, че уговорката за въздържане от сделки с конкуренти е била съществен елемент от договорното съдържание – самото сключване на сделката е поставено в зависимост от поемане на задължение за договаряне само с насрещната страна по сделката. В такъв случай цялата сделка е нищожна, тъй като нарушава забраната за недобросъвестни търговски практики – такива, които са лишени от обективно икономическо основание.
