В зависимост от конкретния случай, записът от видеорегистратор би могъл да се използва в гражданско, наказателно или административно производство. Например, при възникнало ПТП или друга ситуация, в която собственик на МПС е претърпял вреди, той може да иска обезщетение от виновното лице, да сигнализира компетентните органи с цел нарушителят да бъде санкциониран, или и двете.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на адвоката по определена тема и по никакъв начин не ангажира отговорността на адвоката във връзка с конкретен казус. При необходимост от правен съвет, моля свържете се с адвоката чрез някоя от посочените форми на контакт.
Видеорегистраторите получават все по-голямо разпространение в европейските държави, в това число и у нас. Отправната точка за нарастващото им обществено значение може да се търси в Русия, но за разлика от съществената стойност, която записът от едно такова устройство има в тази държава при установяване и доказване на граждански претенции, у нас доказателствената му роля може да се доближи до тази на обикновен частен документ.
Видеорегистраторите представляват програмируеми устройства, които извършват постоянен запис на случващото се в обсега на тяхното видеозаснемане. Преимуществено приложение намират в автомобили, поради което са наричани още „черната кутия“ на автомобила. Разбира се, монтирането им може да се извърши на различни позиции по преценка на техния притежател.
Какво правно значение обаче би имал записът от такова устройство в случай на инцидент или регистриране на правно нарушение по време на действието му?
В зависимост от конкретния случай, записът от видеорегистратор би могъл да се използва в гражданско, наказателно или административно производство. Например, при възникнало ПТП или друга ситуация, в която собственик на МПС е претърпял вреди, той може да иска обезщетение от виновното лице, да сигнализира компетентните органи с цел нарушителят да бъде санкциониран, или и двете. Претенцията за обезщетение на вредите и задължаване на нарушителя да се въздържа от подобни действия за в бъдеще се реализира по реда на гражданското производство.
Доказването в гражданския процес е уредено в глава четиринадесета от ГПК. В този нормативен акт не съществуват особени правила за видеозаписи, но последните попадат в терминологичния обхват на понятието „електронен документ“ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО – „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис;“. Това понятие не е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 184 от ГПК, озаглавен „Представяне на електронен документ“, който съдържа възможността страна да представи електронен документ на хартиен носител във вид на заверен препис. Това не е технически приложимо за видеозапис, а съответства на по-старото определение за електронен документ, съгласно Закон за електронния документ и електронния подпис преди изменението му, а именно – „електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждан“.
Все пак правилата за документите могат да бъдат приложени и по отношение на видеозаписи – страните представят всички писмени доказателства, с които разполагат, най-късно до първото по делото съдебно заседание. Насрещната страна може да оспори истинността на предоставения видеозапис най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което е предоставен. За ответника това е отговорът на исковата молба, ако видеозаписът е бил представен с нея; ако е представен в съдебно заседание, може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Оспорването може да се придружи с молба съдът да даде подходящ срок за оспорващия да организира аргументите си срещу видеозаписа. При необходимост съдът може да назначи и експертиза за преценка на автентичността на представеното доказателство – чл. 194, ал. 1 ГПК.
Относно оспорването на документи препоръчвам да прочетете още ето тази статия на Васил Стойнов.
Доказателствената стойност на видеозапис от монтиран видеорегистратор се преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото – други документи, свидетелски показания, обяснения на страните, веществени доказателства.
За доказването в наказателен процес видеозаписи от видеорегистратори и други частни устройства попадат в категорията на веществените доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК – „Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.“ Доказателствената им стойност отново се преценява от съда поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, като се проверява и способът за събирането им, който трябва строго да съответства на процедурата по НПК – чл. 110 разпорежда, че веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани, след което се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.
В заключение може да се обобщи, че записът от видеорегистратор е годно средство да снабди притежателя си със запис, имащ доказателствена стойност в спорове, включително и съдебни. Не съществува обаче разлика в юридическото значение на такъв запис и запис, извършен от друг тип устройство, включително и мобилен телефон. Решението за поставяне на подобен тип устройство и изборът му е въпрос на потребителска преценка на техническите му характеристики спрямо други опции за осъществяване на видеозапис.
