Какво представлява извънредното положение от правна гледна точка

Както личи от самия термин, обявяването на извънредно положение представлява нещо „извън-редно”, извън реда (правния ред). Това е ситуация, при която се отменят основни принципи на упражняване на държавната власт. Конституцията изрично позволява да бъдат ограничавани права на гражданите, които са обявени за неотменими.

Доц. д-р Мария Желева в своята статия „Извънредното положение. Политически и правни аспекти” констатира, че „в публичното право все още липсва истинска теория за извънредното положение.” Това е така, защото правната теория и наука трябва да изследва хипотеза, по дефиниция несъвместима с правото.

Доц. Желева разглежда исторически и сравнителноправно случаи, в които е било въведено извънредно положение – Френската революция от 1789г., якобинската диктатура, идването на власт на Хитлер през 1933г., управлението чрез делегирано законодателство по време на Търновската конституция, както и в периодите 1934-1938г., 1944-1955г.

Photo by Zoltan Tasi on Unsplash

Необходимостта от признаване и санкциониране на извънредното положение може да се търси в невъзможността на държавния апарат да функционира по стандартния начин при наличие на извънредни обстоятелства. Единственият начин да бъде преодоляна извънредната ситуация и да се възстанови обичайният ред на управление е с временното въвеждане на необичайно рестриктивни мерки.

Ако си представим правния ред като система, балансираща абсолютната свобода с естествената необходимост на човека от сигурност за неговото физическо оцеляване, неприкосновеност на собственото му имущество и свобода на волята, в ситуация на извънредно положение този баланс е нарушен. Абсолютният минимум, който гарантира държавата, е запазването на живота и защитата от физическо и психическо насилие на гражданите.

Условия за обявяване на извънредно положение

Конституцията на Република България регламентира кои държавни органи имат правомощие да обявят извънредно положение. Предпоставките за обявяване на извънредно положение не се съдържат в Конституцията, а в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Чл. 122 казва, че извънредно положение може да се обяви при възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт.

Процедура по обявяване

Photo by Miroslav.Nikolov
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%D0%A1%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5.jpg

По презумпция правомощие да обяви извънредно положение притежава Народното събрание, като пряк изразител на волята на народа. Съгласно установения в страната правов ред, именно народът е носител на суверенитета. Следствие от това е и прерогативът на пряко избраният представителен орган (парламента) да обяви временно преустановяване на действащата правна система.

Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Настоящата публикация се базира на статия “Извънредното положение. Политически и правни аспекти” на доц. д-р Мария Желева, публикувана в сборник с научни трудове на Русенския университет „Ангел Кънчев“ през 2012 г., цитирана по уебсайта lex.bg.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *