В кой закон са уредени петициите?
Съгласно Конституцията на Република България гражданите имат право на петиции до държавните органи. Подробната регламентация на начина и реда на упражняване на това право е в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Юридическият термин, с който си служи законът, е „гражданска инициатива“, в съответствие с европейското законодателство, което съдържа съответни правила за европейската гражданска инициатива.
Същност на гражданската инициатива
Гражданската инициатива е средство при достигане на определен брой граждани, които подкрепят една идея, да се внесе предложение:
- до Народното събрание;
- до централни или местни органи на изпълнителна власт;
- до общинския съвет;
- до кмета на общината;
- до кмета на района или кметството.
Гражданската инициатива започва по инициатива на най-малко 50 граждани с избирателни права. Те провеждат събрание, което одобрява текста на предложението, избира инициативен комитет от 3 до 7 души, които организират събирането на подписите, определя срока за събиране на подписи и съставя протокол за всички тези решения. Инициативният комитет организира събирането на подписите, оформлението на предложението съгласно изискванията на закона и представянето му пред държавните органи.
По този начин се предлага на органите да осъществят действие или да приемат акт в рамките на своята компетентност. Държавните или общински органи са задължени да се произнесат по направеното предложение в срок до 3 месеца за национална петиция и до 1 месец за местна петиция. Непроизнасянето представлява мълчалив отказ и се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съобщаване и обжалване на решението
Решението на органите, до които е отправена петицията, се съобщава на инициативния комитет, който е събрал подписите. Освен това решението се публикува на интернет страницата на органа и чрез средствата за масово осведомяване. Решението подлежи на оспорване на общо основание пред административен съд или Върховния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Важно е да се знае, че петициите не могат да проявят ефект, ако сезираният с тях орган не разполага със съответна компетентност. Например, не може да се отправи предложение до Министерски съвет да приеме закон в определена област, тъй като законодателната дейност се осъществява единствено от Народното събрание съгласно Конституцията на Република България. Не може също така да се предлага постановяване на присъда за конкретно престъпление, тъй като съдът взима своите решение въз основа на законите и вътрешното си убеждение, в съответствие с принципите на самостоятелност и независимост, а не под влияние на обществени искания и нагласи.
За да проявят своето действие, петициите трябва да отговарят на изискванията на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – да бъдат подписани от необходимия брой лица, лицата да бъдат дееспособни (навършили 18 години и непоставени под запрещение), за местната инициатива – да имат постоянен или настоящ адрес в границите на съответната община, район или населено място, за което искат да предприемат някакви действия. Необходимо е да бъдат документално оформени съгласно подробните разпоредби на посочения закон.
Петициите са ефективен инструмент за упражняване властта на суверена – българския народ, когато е налице идея, заслужаваща подкрепа, и обща готовност за предприемане на действия в посока реализацията и.
