Какво представлява уговорката за неустойка?
Неустойката според българското право има няколко функции, една от които е обезпечителната. Когато уговорят задължение за неустойка, страните предварително се съгласяват с фиксиран размер на парично обезщетение, което ще си дължат в случай на неизпълнение на основно задължение по договора. Предимството на клаузата за неустойка е, че улеснява решаването на спорове, тъй като обезщетение за вреди може да бъде получено без да се провежда процедура по доказване на настъпването и обема на тези вреди.
Какви са особеностите на клаузата за неустойка?
Неустойката има някои особени характеристики, които трябва да се имат предвид още при изготвянето на текста на договор, чието изпълнение е обезпечено с клауза за неустойка.
Размер. Според чл. 92, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, в някои случаи съдът може да намали неустойката, която присъжда при неизпълнение на договор. Ето защо, размерът на неустойката трябва да бъде съобразен с предполагаемия размер на вредите, за да не възникне спор дали има основание за намаляването и.
От значение е и съотношението на уговорената неустойка с размера на основното задължение по договора. Тя не бива да го надхвърля, тъй като целта на неустойката не е да се обогати изправната страна, а да се компенсират възникналите от неизпълнението на договора вреди.
Вид. Неустойката може да се дължи за забавено изпълнение или за пълно неизпълнение. В текста на договора следва да се опише хипотезата, при която страните ще си дължат неустойка, както и дали страните имат право да развалят договора или да искат неговото изпълнение заедно с иска за заплащане на неустойка.
Акцесорност. Задължението за заплащане на неустойка е свързано с неизпълнението на друго задължение, което трябва да бъде валидно уговорено. Повечето договори съдържат няколко задължения за всяка от страните по тях, често се уговарят и различни по вид и размер неустойки. Ето защо трябва точно и ясно да се посочи коя неустойка за кое задължение се отнася, както и какво е отношението между различните неустойки, предвидени в договора.
Справедливост. Правилно от юридическа и морална гледна точка е да се предвиди задължение за неустойка за всяка от страните по граждански или търговски договор. Когато договорът се сключва с потребител, липсата на съответствие между насрещните задължения за неустойка може да бъде тълкувано като включване на неравноправна клауза в договора и по тази причина да не породи действие.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
