В наредбата има различни образци за заявяване на заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК (съответно Приложение № 1 и № 4 към наредбата). Съществува разлика, която макар в текста да не е голяма, обуславя провеждането на различни по характеристики производства.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се попълва по образец, утвърден с наредба на Министерство на правосъдието. Образецът може да видите тук.
По чл. 410 или чл. 417 ГПК?
В наредбата има различни образци за заявяване на заповед за изпълнение по чл. 410 и по чл. 417 ГПК (съответно Приложение № 1 и № 4 към наредбата). Съществува разлика, която макар в текста да не е голяма, обуславя провеждането на различни по характеристики производства.
По чл. 410 ГПК може да се заяви заповед за изпълнение на задължение, което е точно и ясно определено по страни, основание и период на възникване. Вземането може да бъде за парични суми, заместими вещи или движими вещи, получени от длъжника със задължението да бъдат върнати. От съществено значение е размерът на търсеното вземане – то не може да надвишава 25 000 лв.
По чл. 417 ГПК може да се търси изпълнението на задължения, които се основават на посочени в закона документи. Това са например договори, сключени във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписа, документ или извлечение от счетоводни книги на държавата, общините и банките, и др. (виж всички тук).
Какво става, ако попълня грешен образец?
Според трайната съдебна практика на ВКС съдът не може по своя инициатива да разпореди издаването на заповед по чл. 410 ГПК, ако заявлението е по 417 ГПК, и обраното. Тоест, трябва да се преценят условията, при които се подава едното и другото заявление,след което да се избере подходящия за казуса тип.
Държавна такса
При подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се дължи държавна такса в размер 2 на сто от цената на заявеното вземане.
Съд, до който се подава заявлението
Заявлението се подава до районния съд по постоянен адрес или седалище (ако е юридическо лице) на длъжника. Подаването става лично в деловодството на съда, чрез упълномощено лице или по пощата.
Какво се попълва в заявлението?
Най-общо, в заявлението е необходимо да се посочат:
- данни за съда – посочване на съда и неговия адрес; в точка 7 от заявлението се попълва основанието за компетентност на съда, което представлява посочване на адрес на длъжник, намиращ се в съдебния район на съд;
- данни за заявителя, включително за законния му представител, ако е недееспособен;
- данни за упълномощеното лице, ако има такова;
- за длъжника – пълното наименование и данни за адреса или седалището му;
- начин на изпълнение на задължението – посочва се банкова сметка, по която длъжникът може да изпълни, или друг предпочитан от заявителя начин на изпълнение.
- описание на вземането – описва се вещта, чието предаване се иска, или се посочва размерът на паричното вземане, обстоятелствата от които е възникнало и датата/периодът на възникване.
Подробни указания за попълване на заявлението се съдържат в края на всеки образец.
Във всеки случай, когато съществува някакво съмнение относно вида и количеството на предоставените данни, фактическата обстановка по възникване и изпъление на претендираното вземане, както и относно техническото изготвяне на заявлението, препоръчвам консултация с адвокат, който ще съобрази всички основни положения в търсената защита и актуалната съдебна практика по въпросите на заповедното производство. По този начин заявителят ще получи максимална по обем и бързина реализация на вземането си и ще се освободи от ангажимента да следи срокове за предприемане на процесуални действия.
