Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд. Наредбите, издадени от Министерски съвет или отделни министри не могат да бъдат оспорени по административен ред. Може да бъде оспорвана както цялата наредба, така и отделни нейни разпоредби.

Кой може да оспорва?

Photo by Ryoji Iwata on Unsplash

За да бъде оспорен подзаконов нормативен акт, оспорващият трябва да докаже правен интерес. Правният интерес е налице, когато нечии права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от наредбата. Правен интерес съществува и когато оспорваният административен акт създава задължения за субекта, който го оспорва.

Според по-новата практика на ВАС, при оспорването субектът трябва да докаже наличието на пряк, личен и обоснован правен интерес, като посочи кои точно негови права са засегнати или застрашени от прилагането на оспорвания акт.

Прокурорът може винаги да подаде протест срещу акта, без да доказва наличие на правен интерес.

Няма срок за оспорването на наредби. Съществува обаче ограничение – ако една наредба е била оспорена, не е допустимо последващото и оспорване на същото основание.

Основания за оспорване

Основанията за оспорване на административните актове са:

  • липса на компетентност;
  • неспазване на установената форма;
  • съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
  • противоречие с материалноправни разпоредби;
  • несъответствие с целта на закона.

Присъединяване към оспорването

Съдът съобщава за оспорването чрез обявление в “Държавен вестник”, в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело. Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд.

Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган, чийто акт се оспорва, до началото на устните състезания. При това присъединяване лицето няма право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. При присъединяването или встъпването лицата заплащат държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.

Пред кой съд се оспорват наредби?

Оспорванията срещу наредби, приети от общински съвет, са подсъдни на съответния административен съд. Останалите подзаконови нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд.

Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Съдебно решение

Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването. Съдебното решение има действие по отношение на всички.

След като влезе в сила, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

Вреди от незаконни наредби

Photo by Zoltan Tasi on Unsplash

След допълнението на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди изрично бяха посочени като основание за ангажиране на отговорността на държавата и вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Характерът и размерът на евентуалните вреди от действито на акта подлежат на доказане от оспорващия.

За да се предяви иск за обезщетение на вреди, трябва или административния акт, от който са породени вредите, да е отменен, или да бъде оспорен заедно с предявяването на иска. Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, съдът, който разглежда иска за обезщетение, в същото производство преценява и законосъобразността на акта.

Таксата по иска е 10 лв. за граждани и юридически лица с нестопанска цел; и 50 лв. за еднолични търговци и останалите видове юридически лица.

Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и по никакъв начин не ангажира отговорността на адвоката във връзка с конкретен казус. При необходимост от правен съвет, моля свържете се с нас чрез някоя от посочените форми на контакт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *