Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
Законовият термин по отношение на домашните любимци е „животни-компаньони“. Това личи от разпоредбите на глава четвърта от Закона за защита на животните. Чл. 33 гласи: „собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност“. Но всяко животно ли може да бъде животно-компаньон?
Животни-компаньони
Определението на закона гласи: „животни-компаньони“ са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби.
В общи линии тук се включват животните, които традиционната представа свързва с израза „домашен любимец“ – котки, кучета, хамстери, аквариумни рибки, папагали, канарчета и др. под. Но позволява ли законът отглеждането на по-нетипични за домашни условия представители на фауната, например шимпанзе или тигър?
Отговорът на този въпрос е отрицателен, поне що се отнася до конкретно посочените животни. Чл. 21 от Закона за защита на животните забранява притежаването и отглеждането на екземпляри от разред примати и на диви котки. Право да отглеждат каквито и да било примати или диви котки имат само зоологически градини и спасителни центрове. С изричен текст в допълнителните разпоредби на закона домашните котки не се включват към приложното поле на тази забрана.
Диви животни
От друга страна, законът позволява отглеждането на диви животни, които не са обявени за защитен вид по реда на чл. 37 и 47 от Закона за биологичното разнообразие. Дори и представители на защитени животински видове могат да бъдат отглеждани, при условие че собственикът им притежава специално разрешително от Министерството на околната среда и водите.
„Диво животно“ е всяко живо гръбначно същество, различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и други.
Собственикът на диви животни, отглеждани извън зоологически градини, центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни, спасителни центрове и бази за интензивно стопанисване на дивеч, ги регистрира в регионалната инспекция по околната среда и водите в 14-дневен срок от придобиването им. За регистрацията регионалните инспекции по околната среда и водите издават регистрационни карти.
Законът за ветеринарно-медицинската дейност в своя раздел VIII разрешава отглеждането на диви животни извън естествената им среда само в зоопаркове, аквариуми, терариуми, циркове, ферми, волиери и вивариуми. Обектите, в които се отглеждат диви животни, трябва да се регистрират в съответната ОДБХ след подаване на заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Директорът назначава комисия, която да извърши проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания.
Министърът на околната среда и водите определя с наредба условията за отглеждане на дивите животни, за които това е позволено, съобразно с техните физиологични и поведенчески особености.
Селскостопански животни
Може ли като домашни животни да бъдат отглеждани прасе, кон или крава? Прегледът на законовата уредба показва, че липсват нормативни пречки за това. Законът за животновъдството и Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти определят приложното си поле спрямо целта на отглеждане на животните. Кои животни са селскостопански, се обособява според предназначението им:
- т. 24. от ДР на ЗЖ казва, че: „селскостопански животни“ са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче, отглеждани със селскостопанско предназначение.
- т. 15. от ДР на Наредба №44 от 20.04.2006 г. гласи: „селскостопански животни“ са едри преживни животни, дребни преживни животни, свине, еднокопитни животни, зайци, птици и риби, отглеждани и развъждани със селскостопанска цел за производство на животински продукти, други селскостопански цели или за работа.
Законът за защита на животните също поставя като водещ критерий при разграничаването на домашните животни целта и контекста на отглеждането им – „животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното“. Освен това има изчерпателно изброяване на биологични групи, към които може да принадлежи животното: “домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби“. Кои по-точно видове се възприемат от законодателя като „домашни животни“е видно от определението за диви животни, което изключва от тази група – „домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и други“.
Разбира се, мисълта за отглеждане на магаре или овца като животно-компаньон е доста екзотична, но за животни като заек или българско овчарско куче могат да възникнат гранични хипотези. Именно затова законът провежда като разграничителен критерий предназначението на отглеждане на животното. Ако овчарско куче се отглежда като част от животновъдно стопанство, ще подлежи на регистрация и контрол по реда на законите за животновъдството. Ако животно от същия вид бъде отглеждано като дворно куче за целите на едно домакинство, несвързани с производство на животински продукти, условията при които се отглежда, се контролират по реда на Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Къде да потърся повече информация?
Ако имате съмнения по въпроса дали за конкретен животински вид е изискуема регистрация или прилагане на някакви по-специфични правила при отглеждането, винаги може да се обърнете към служителите в зоомагазините. Законът за защита на животните задължава тези лица да предоставят информация и съвети на клиентите за начина на отглеждане на животните, необходимите грижи, задължителни ваксинации и регистрации. Собствениците на зоомагазини пък носят задължението да осигурят служители, които имат познания и опит в отглеждане на съответните видове животни, както и информационни материали, свързани с отглеждането на животните и хуманното отношение към тях.
