Пряко действие на Конституцията
Конституцията на Република България съществува, за да бъде основен закон, „базов сет” от правила на държавата. Според чл. 5, ал. 1 от този основен закон, „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат”. Алинея 2 казва още, че разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Дали това означава, че можем да откажем изпълнение на задължение, което произтича от един „обикновен” закон, като се позовем на норма от „върховния” закон?
Краткият отговор на този въпрос е „не”. Дългият отговор се съдържа в практиката на Конституционния съд, който неколкократно е имал възможността да разсъждава върху действието на собствените си решения за обявяване на противоконституционност на закони. Към момента виждането на конституционния тълкувател, подкрепено с разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, е, че противоконституционните закони действат и се прилагат от деня на влизането им в сила до деня на влизане в сила на решението за обявяване на тяхната противоконституционност. Правните субекти са длъжни да спазват предвиденото във всички действащи закони, без да имат възможност да се позоват на факта, че едно или друго правило противоречи на Конституцията.
Как се гарантират правата на частните субекти?
Например, закон изисква търговците, упражняващи определена дейност, да заплащат такса за упражняването и. Конституционният съд е сезиран и се произнася, обявявайки противоречието на законовото задължение за заплащане на такса с Конституцията, основен закон на Република България. Търговецът „А” ООД вече е заплатил такса по правилата на закона, обявен за противоконституционен, тъй като неплащането би му донесло някакви неблагоприятни последици като налагане на имуществена санкция, предприемане на принудително изпълнение срещу него или пък друго. След влизане в сила на решението на Конституционния съд, повече не се събират такси на противоконституционното основание. Следователно „А” ООД се намира в по-неблагоприятно положение от търговците, които започват да упражняват дейност след обявяване на противоконституционност на закона,търпи несправедлива загуба на средства и има право тази загуба да бъде компенсирана. Какъв е редът за възстановяването и?
В Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 Г. по тълк. дело № 1/2022 г., Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС дава отговор на въпроса какво е основанието на иск за възстановяване на суми, платени на основание противоконституционен закон. Повод за произнасянето на висшата съдебна инстанция са такси, заплатени от частни лица на основание на разпоредби от Закона за енергията от възобновяеми източници, впоследствие обявени за противоконституционни.
ВКС отговаря, че при описаната хипотеза платеното представлява имуществена вреда, понесена от платеца и последният в качеството си на увредено лице има право на обезщетение от държавата в лицето на законодателния орган – Народното събрание. Правото на обезщетение се реализира по реда на търсене на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица.
В цитираното тълкувателно решение, ВКС обосновава отговорността за приемането на неконституционни закони така: „Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КРБ Народното събрание е длъжно да приема закони, които не противоречат на Конституцията на Република България. Основно задължение на народните представители, което поемат под клетва на основание чл. 76, ал. 2 КРБ при конституирането на всяко новоизбрано Народно събрание, е да спазват Конституцията. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Няма правно значение съставът на Народното събрание, нито как са гласували отделните народни представители, защото правно обвързващо е решението на мнозинството, а това е решение на държавния орган, осъществяващ законодателната власт.”
За да бъде реализирана отговорността на държавата обаче, е необходимо наличието на още един елемент. При обявяване на противоконституционност на закон, Народното събрание е длъжно в определен срок (посочен в Правилника за организацията и дейността на НС) да приеме акт, с който да уреди последиците от прилагането на закона преди обявяването на противоречието му с Конституцията. Само при условие, че Народното събрание не е изпълнило това свое задължение в изискуемия срок, увреденият разполага с право на обезщетение за претърпените от него вреди.
Може ли да се предотврати настъпването на вреди, като се сезира Конституционния съд с искане да обяви противоконституционност на закон?
В българското право не съществува възможност на гражданите и юридическите лица пряко да търсят защита пред Конституционния съд. Гражданите обаче могат да направят това чрез омбудсмана или чрез Висшия адвокатски съвет. Тези институции разполагат с правомощие да сезират Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на закони, с които се засягат права и свободи на граждани.
Юридическите лица могат да потърсят съдействие от народните представители за защита на правата и законните си интереси чрез обявяване на противоконституционност на закон. За да бъде сезиран Конституционния съд, е необходимо искането да бъде отправено най-малко от една пета от народните представители, т.е. 48 народни представители.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд могат да сезират Конституционния съд по повод на разглеждан от тях спор. В такива случаи се спира производството по делото, докато има произнасяне на Конституционния съд относно съответствието на приложимата законова уредба с Конституцията на Република България.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
