Приложение на заповедта за частично отпадане на носенето на маски на закрито
Съдържание на заповедта
Считано от 16.06.2021г., в сила е заповед на министъра на здравеопазването, публикувана тук, която въвежда изключение от изискването за задължително носене на защитни маски за лице в закрити помещения. Изключение се допуска по отношение на работещи в малки работни колективи до 7 човека, които отговарят на едно от две алтернативни изисквания – или са преболедували COVID-19, или са преминали пълен ваксинационен курс срещу вируса.
Доказване
При приложението на заповедта следва да се има предвид, че критериите, на които всеки от работниците или служителите следва да отговаря, както и начините за доказването на тяхното наличие, са ясно и подробно описани в текста на заповедта.
Освен това, допускането или не на изключение от задължителното носене на маски, става „по преценка на работодателя, органа по назначаване и физическите и юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите”. Тоест, необходимо е да има изричен акт на работодателя или органа по назначаване, който съгласно Кодекса на труда се произнася с писмени заповеди, в който акт работодателят да отчете дали са налице предпоставките и да постанови, че в бъдеще работещите в определен обект няма да носят предпазни маски за лице.
Текстът на заповедта води до извода, че само наличието на необходимите условия за разрешаване на работата без маска за лице не е задължителна предпоставка, за да се приложи изключението. Окончателното решение е възложено на преценката на работодателя или собственика на търговски (или друг обществен обект), така че задължително трябва да има писмен акт, с който тази преценка да бъде обоснована и доказана.
Въпрос възниква какво трябва да е естеството на документа, който отразява преценката на собствениците или управители на обекти с обществено предназначение. Тази хипотеза се прилага в случаите, когато няколко лица съвместно осъществяват трудова дейност в определен обект (за да има приложение правилото за работен колектив), без тези лица да се намират в отношение на работодател и работници. Например, такъв е случаят, когато няколко фризьори, всеки от които упражнява свободна професия и никой не е работодател на другия, извършват фризьорски услуги в едно ателие. При тези случаи, за да се улесни доказването при бъдеща проверка от здравните органи, отново е необходимо решението на собственика или управител на обекта да бъде изготвено в писмена форма и по възможност да бъде оповестено чрез поставянето му на видно и достъпно място в обекта.
Друг въпрос е дали текстът на заповедта се отнася и до случаите, когато само едно лице осъществява трудова дейност в обект с обществено предназначение, като случаите, когато в търговски обект – магазин има един продавач-консултант. В тези случаи също би трябвало да има разпореждане на лицето – работодател, с което се допуска дейността да се извършва без предпазна маска. При условие, че продавачът е и собственик на обекта и не е в трудови отношения с друго лице, разпореждането за неносене на предпазна маска губи своя правен смисъл и не следва да се изисква. При проверка е достатъчно лицето да установи, че отговаря на изискванията за имунитет към COVID-19, със съответния документ, който е предвиден в заповедта.
Подлежи ли заповедта на обжалване?
В текста на заповедта се посочва още, че същата влиза в сила от 16.06.2021г., но подлежи на обжалване в едномесечен срок от публикуването и на интернет страницата пред съответния административен съд. Съответният административен съд в случая е Върховният административен съд, тъй като съгласно Административнопроцесуалния кодекс (АПК) именно той е компетентен да се произнася относно законосъобразността на административните актове, издавани от министрите.
Изричното посочване на възможност за обжалване е белег за юридическата квалификация на заповедта като общ административен акт. В този смисъл разпоредбата за влизане в сила представлява допускане на предварително изпълнение по смисъла на чл. 60 от АПК.
Съгласно законовия текст и последователната съдебна практика по прилагането му, разпореждането за допускане на предварително изпълнение е необходимо да бъде изрично и ясно мотивирано, тъй като подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Липсата на мотиви обаче не е основание за отмяна на разпореждането за допускане на предварително основание. Ако бъде оспорено, съдът преценява дали действително са били налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение, посочени в АПК –
- за да се осигури животът или здравето на гражданите;
- за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси,
- при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
- или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
При оспорването на заповедта жалбоподателят трябва да докаже, че има правен интерес – че правата му са засегнати от нейното действие. За да бъде отменена заповедта, отново жалбоподателят трябва да докаже, че не са били налице посочените условия за допускане на предварителното и изпълнение; или че предварителното изпълнение му е нанесло значителна или трудно поправима вреда.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
