В свое наскоро публикувано решение Съдът на Европейския съюз тълкува Директива 2000/31 за електронната търговия и постановява, че текстът на директивата допуска съдилищата на държава членка да могат да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право, като съобразяването на международното право е задача на държавите членки.
Решението повдига въпроси за юрисдикцията и правната тежест на констатациите на Съда. Забраната за премахване на съдържание има своето основание в принципите на правото на Европейския съюз, както и в ценностите, на които се основава целия правен ред – демократичност, толерантност, равенство, свобода на движение, свобода на инициатива и др. Правната регулация на всяка търговска дейност на територията на Общността е в унисон със съблюдаването на тези принципи.
Когато определено съдържание е обявено за незаконно и противоречащо на обществения ред, съдилищата на държавите членки могат да разпоредят премахването му от доставчика на хостинг услуги. Освен това могат да наложат премахването на всяко друго съдържание, което е по съществото си еднакво или дублиращо забраненото съдържание.
Премахване може да се иска за съдържание, независимо дали потребителят, който го е публикувал, е базиран на територията на Европейския съюз или извън нея. Това е така, защото самото съдържание – било то текст, снимки, музика или видео, се разпространява на територия, където са валидни правилата на общностното право и не може да се толерира никакво противоречие с тях.
Относно премахването на съдържанието в световен мащаб, обаче, възниква конфликт с териториалния обхват на европейското право и на останалите национални и наднационални правни системи. Текстът на съдебното решение намира разрешението на този конфликт в задължението на държавите членки да съблюдават международното право. Прокламирайки правото им да вменят ограничение в разпространяваното съдържание, Съдът на Европейския съюз ги задължава да преценят предпоставките и обхвата, който би могло да има подобно ограничение.
Може ли в крайна сметка национален съд да забрани на международен доставчик да разпространява определено съдържание? Не е ли това извънмерно разширение на компетентността?
Действието на разпорежданията на национален съд във връзка с ограничаването на съхранението и разпространението на незаконно съдържание в световен мащаб се обяснява с характера и същността на електронната търговия. Бързината на разпространение и географския обхват на информационните услуги предразполагат лавинното възникване на щети, които трудно биха могли да бъдат ограничени при ненавременно предприемане на мерки за ограничаването им.
Аргументът, приведен от Съда на Европейския съюз, е липсата в текста на Директива 2000/31 и по- конкретно на член 18, параграф 1 от нея на „никакво, в частност не и териториално, ограничение на обхвата на мерките, които държавите членки имат право да приемат в съответствие с Директивата“.
В заключение, държавите членки могат да налагат изключването на определено съдържание от доставчик на хостинг услуги, включително и в световен мащаб. При определянето на ограничението трябва да бъдат ясно посочени параметрите на недопустимото съдържание – “ като името на лицето, засегнато от констатираното преди това нарушение, обстоятелствата, при които е констатирано това нарушение, както и съдържание, смислово равностойно на обявеното за незаконно“. По този начин не се създава прекомерно задължение за доставчика на хостинг услуги да упражнява общ контрол върху съхраняваното от него съдържание, а само във връзка с конкретен сигнал.
При неспазване на разпореждането на националния съд за световно премахване на забранено съдържание дружеството-доставчик ще носи отговорност съгласно европейското законодателство.
