Може ли капитанът на български кораб да завери пълномощно, в което упълномощител е самият той?

За редица правни действия законът изисква пълномощникът да разполага с писмено пълномощно с нотариално заверен подпис. Такива са продажбата на недвижим имот, продажба на МПС, представителство пред държавни институции, сключване на договор за банков кредит и др. Какви са правните възможности на лицата, намиращи се на борда на български кораб, когато възникне спешна необходимост да упълномощят някого за извършване на сделка в тяхно отсъствие?

Общото правило на Закона за нотариусите и нотариалната дейност гласи: “ Лице, което не е нотариус, може да изпълнява нотариални функции само доколкото това е предвидено със закон. “

Капитанът на кораб е носител на нотариални функции по силата на чл. 91 от Кодекса на търговското корабоплаване. В този текст са посочени две нотариални действия, които капитанът е оправомощен да извършва:

• Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина;
• Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.

Следователно, капитанът на кораб може да изпълнява нотариални функции по силата на изричното предвиждане на закона. Те обаче не съвпадат по обхват с правомощията на нотариус, а са ограничени до извършване на определени удостоверителни действия.

Какво става обаче, в случаите, когато самият капитан има необходимост от извършване на нотариално удостоверяване?

Гражданският процесуален кодекс установява нищожност на нотариални действия, когато участващ в производството е самият нотариус. Може ли да се приложи по аналогия тази разпоредба и да се лиши капитанът от възможността да извърши нотариална заверка на собствения си подпис?

Особеностите на нотариалните функции на капитана на кораб произтичат от обстоятелствата по извършване на търговско корабоплаване. По необходимост лицата, намиращи се на борда на кораб, отсъстват за сравнително продължителен период от страната и нямат физическа възможност да се свържат с компетентен орган, за да бъде извършено нотариално удостоверяване. Често това удостоверяване е неотложно и е свързано с важни последици за лицата, нуждаещи се от него. Това важи и за капитана на кораб – напълно възможно е да бъде изправен пред ситуация, в която е необходимо бързо да предостави пълномощно за извършване на сделки или други правни действия в негово отсъствие. Няма основание капитанът да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите лица, намиращи се на борда на кораба, като му се откаже възможността да завери пълномощно, съставено от самия него.

Още повече, че КТК предвижда специален ред за удостоверяване валидността на нотариалното действие – вписването му в корабния дневник. Специалният ред за извършване на нотариално удостоверяване на подписи на лица от капитана на кораба се обосновава от задължителната предпоставка за упражняване на компетентността му – корабът да се намира извън териториалните граници на страната. Разбира се, при определяне на местоположението на кораба извън границите на страната, не се включва територията на самия кораб, която според правната теория е част от държавната територия на България.

Извод: Поради липса на изрично препращане към разпоредбите на ГПК и по силата на правилото на чл. 81 от ЗННД, което казва, че лица освен нотариуси могат да изпълняват нотариални функции, само доколкото е предвидено със закон, правилата за недопустимост на участие на самия нотариус в нотариално производство не се прилагат при извършване на нотариална заверка на подпис от капитан на български кораб. В този случай се постъпва спрямо правилото на чл. 91, ал. 4 от КТК и заверката, извършена от капитана, има сила на нотариална заверка след вписването и в корабния дневник.