На каква информация има право пациентът?

Кои лица са пациенти?

Според Закона за здравето пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. Тоест, много рядко би възникнала хипотеза, при която лицето да бъде третирано като пациент, без да е осведомено за това. Това могат да бъдат ситуации, когато лицето временно или трайно не е способно да съзнава случващото се около него.

На каква информация има право пациентът?

Photo by Francisco Venâncio on Unsplash

Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:

  1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
  2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;
  3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
  4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
  5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

Пациентът има право да откаже да бъде информиран по т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. Отказът от информация се отразява писмено в медицинската документация на пациента.

Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.

Информация преди предоставянето на съгласие

Photo by Francisco Venâncio on Unsplash

Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, или друго лице, упълномощено да изразява съгласие според разпоредбите на Закона за здравето, относно:

  1. диагнозата и характера на заболяването;
  2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
  3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
  4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител или друго упълномощено лице, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение .

Кога трябва информацията да бъде в писмен вид?

При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, на пациента се предоставя подробна информация в писмен вид. Съгласието му също трябва да бъде дадено в писмена форма.

Инвазивни оперативни и други дейности, за които се изисква писмено съгласие, могат да бъдат извършвани без да е налице такова, само при едновременното наличие на следните условия :

  • в полза на здравето на пациента;
  • когато непосредствено е застрашен животът му;
  • физическото или психичното състояние на пациента не позволяват изразяване на информирано съгласие;
  • невъзможно е да се получи своевременно информирано съгласие от родител или от друго оправомощено лице;
  • когато законът го изисква.

Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *