(Не)желанието да бъде приета помощ и ЗЗД

Тази сутрин станах свидетел на конфликт между двамата ми сина. В общи линии точката на противоречие беше следната – единият има да свърши нещо, но се бави. Другият го върши вместо него, с мотива да окаже помощ. Първият, меко казано, не одобрява поведението на брат си и дава словесен израз на своето недоволство.

След непосредствения опит да внеса регулация във възникналия спор, се размислих по въпроса за помощта и насилственото и привнасяне.

Какво казва психологът

От психологическа гледна точка нежеланието да се потърси и приеме оказана помощ може да се корени в стремеж за индивидуална изява и утвърждаване на собствената воля, казва психологът Доника Станчева.

Доколкото възпитанието на децата е предназначено да ги подготви за последващо самостоятелно поведение в общество, реших да изследвам мнението на българското законодателство по темата, и специално това на основополагащия за договорното право Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).

Свободата на договаряне

Чл. 9  от ЗЗД казва, че „Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави”. Този текст съдържа принципа за свобода на договаряне, залегнал в юридическите текстове още от времето на римското право. Отношенията между лицата се изграждат на базата на свободата и равнопоставеността. Волята на всеки един е равнозначна и може да бъде подчинена на волята на друг само при изявяване на съгласие от страна на подчиняващия се.

В същата смислова посока е и разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД – „Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона”.

Изпълнение на чуждо задължение

В ЗЗД има специален текст, посветен на изпълнението на чуждо задължение, и той е чл. 73 – „Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника”.  

Българското право намира, че задълженията могат да бъдат уговорени като строго лични, при които от значение за изпълнението е и лицето, което ги изпълнява. Например задължението да бъде изработено нещо може да бъде уговорено като строго лично, когато качествата на изработващия са определящи за сключването на договора. Когато търсената вещ не цели да бъде уникална и с точно определени характеристики, може да се уговори договор за изработка, при който не е важно кой персонално ще предостави търсения резултат.

За изпълнението има значение дали задължението е лично, или не. В първия случай изпълнението от трето лице е равносилно на пълно неизпълнение. Съдебната практика поддържа същото становище. Следователно, задължението няма да бъде изпълнено и ще продължи да съществува. Ако третото лице с действията си е направило невъзможно за първоначалния длъжник да изпълни, то ще отговаря  пред него за нанесените вреди, а отношенията между длъжника и кредитора ще се развият по правилата на договорната отговорност.

В случай, че задължението не е поето с оглед на личността, всяко трето лице може да го изпълни. Няма значение каква е волята на кредитора, още по-малко пък тази на длъжника. Изпълнението е валидно и удовлетворява вземането на кредитора. Нещо повече, ако третото лице е имало правен интерес да изпълни  задължението, то ще замести кредитора в отношенията му с длъжника и на свой ред ще има право да търси изпълнение от страна на първоначалния длъжник.

Водене на чужда работа без поръчка

Тази законова материя като че ли е най-пряко свързана с обсъждания казус. Правилата на ЗЗД (чл. 60-62) възприемат възможността някой да извърши нещо вместо друг, без да е бил упълномощен, без да му е било възложено, и дори въпреки несъгласието на заинтересувания. При това във всички случаи този, чиято работа е свършена, носи задължението да възстанови имуществените последици, които е поел извършилият работата. В това число се включват направените разноски, възстановяване на изпълнени задължения и дори лихви върху направени плащания.

Извод

Проблемът за оказването и отказването на помощ намира своята проекция в стремежа за налагане на собствена воля и неприемане на изкуствено привнесена такава отвън. От друга страна правото дава предимство на полезния резултат и не толерира личните психо-емоционални преживявания на нежелаещия да получи помощ. Изпълнението на чуждо задължение може да бъде основание за носене на отговорност, само ако по този начин се осуетява достигането на полезен резултат, а именно изпълнение на строго лично задължение от първоначалния длъжник.

Края ще оставя отворен за дискусия – оправдано ли е поведението на отказващия помощ според Вашата гледна точка?