Неизпълнение на задължения по време на извънредното положение

Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., в чл. 6. казва: “До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Основната последица на забавата е правото на кредитора да иска изпълнение, включително и по принудителен ред – “ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.”

По време на действието на извънредното положение никой частноправен субект не може да изисква от насрещната страна по сключена сделка да изпълни своето парично задължение. Това следва от законовия израз “не се прилагат последиците от забава за плащане“.

Photo by Pierre Bamin on Unsplash

Всички парични задължения се превръщат в т. нар. “естествени” задължения – не се прекратяват, но не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.

Особеност в създадения режим е ограниченото му по време действие. Преходните и заключителни разпоредби на закона, в § 52 ограничават действието му до времетраенето на обявеното в Република България извънредно положение.

След влизане в сила на акт за отмяна на извънредното положение, частноправните задължения отново стават изискуеми. Тъй като едновременно с преустановяването на принудителното изпълнение е предвидено и спирането на всички давностни срокове, след възстановяването на възможността да се прилагат правилата за забавата ще се възстанови положението, в което са се намирали задълженията към датата на обявяване на извънредното положение.

Ако например наемател дължи на наемодателя си ежемесечни плащания, след влизане в сила на закона не се прилагат последиците от забава за плащане на задължението за наемната цена. Наемателят не може да претендира за лихви и неустойки. Не може да развали договора или да предяви иск за връщане на наетата вещ.

Но това не означава, че наемателят може да ползва вещта, без да плаща дължимата цена. Принципът за забрана на неоснователно обогатяване не допуска имуществото на едно лице да бъде увеличено за сметка на друго (наемодателят, който е лишен от ползването на вещта си за срока на договора). Задължението на наемателя може и да не е изискуемо, но съществува и се определя според осъщественото ползване на вещта.

Photo by Patrick Perkins on Unsplash

Законът отлага само принудителното изпълнение на задълженията по време на извънредното положение. Ако ползването на наетата вещ продължава и след 13 март 2020 г., наемателят ще дължи заплащане на съответната цена. Общият размер на неплатените вноски ще стане изискуем едновременно, при отмяна на извънредното положение и възстановяване действието на давностните срокове.

Въз основа на принципа за забрана на неоснователното обогатяване се уреждат отношенията и при договор за банков кредит. По време на извънредното положение не се дължат лихви за забава, но се дължи договорена лихва по договор за кредит. Кредитът не може да бъде обявен за предсрочно изискуем, но при отмяна на извънредното положение неплатените вноски ще станат изискуеми. Ето защо законът не дава възможност на длъжниците по договори за кредит трайно да спрат плащанията по тях. В случай на затруднения при заплащане на кредитни вноски, най-подходящият път на уреждане на отношенията е чрез взаимни преговори с насрещната страна по договора.

Въпреки че законът отлага възможността на изправната страна по един договор да развали договора поради неизпълнение, страните винаги разполагат с опцията за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Поради настъпилата общественоикономическа ситуация, това би бил и препоръчителният вариант на действие, когато единият от съдоговорителите е затруднен в осигуряването на изпълнение по частноправна сделка.

Photo by Chris Liverani on Unsplash

Как се съотнася това правило с понятието за непреодолима сила?

Какво представлява непреодолимата сила?

Търговският закон определя непреодолимата сила като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Решението за обявяване на извънредно положение от компетентните държавни органи и причините, поради които е постановено това решение, могат да бъдат квалифицирани като непреодолима сила.

Въпреки че е уредено в Търговския закон, правилото за непреодолимата сила се отнася и за останалите частноправни отношения.

Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Длъжникът отговаря, ако:

  • вече е бил в забава, когато е възникнала непреодолимата сила;
  • не е уведомил писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора.

Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.

Photo by Nigel Tadyanehondo on Unsplash

Прилага ли се режимът за непреодолимата сила при действието на Закона за извънредното положение?

За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем дали непреодолимата сила може да бъде включена в понятието “последици от забава за плащане”.

Според правната теория, неизпълнението е неосъществяване на дължимия правен резултат. Неизпълнението може да бъде

  • виновно, когато причината поради която резултатът не е осъществен, може да бъде вменена във вина на длъжника;
  • безвиновно, когато длъжникът не отговаря за неизпълнението.

Забавата е факт, който поставя началото на виновното неизпълнение. Непреодолимата сила е факт, който освобождава длъжника от отговорност. След възникване на непреодолимата сила, всички причини, поради които длъжникът не е предоставил дължимото от него изпълнение, се считат за обективни; длъжникът не отговаря за тях. Непреодолимата сила не освобождава длъжника от отговорност, ако вече е бил в забава при възникването и.

Тоест, възникването на непреодолима сила и поставянето на длъжника в забава са два алтернативни юридически факта. Според това, кой е възникнал първи, другият не може да породи своите правни последици.

Photo by Pablo García Saldaña on Unsplash

Сега остана да определим в кои случаи се прилага законът. “До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти”, казва текстът. Тоест, предвиждат се хипотези, в които забавата вече е възникнала, преди непредотвратимото събитие (обявяване на пандемия от COVID-19, извънредно положение и въвеждане на строги противоепидемични мерки). В тези случаи не се прилага начисляването на лихви, мораторни неустойки и др.

В случаите, когато неизпълнението настъпи след 13 март 2020г., длъжникът може да се позове на непреодолима сила и следователно да не носи отговорност за неизпълнението. Условие за това е да уведоми своевременно насрещната страна по договора.

Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и по никакъв начин не ангажира отговорността на адвоката във връзка с конкретен казус. При необходимост от правен съвет, моля свържете се с нас чрез някоя от посочените форми на контакт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *