Необходима е регистрация за Airbnb

В Държавен вестник, брой 17 от 25 февруари 2020 г., бяха публикувани нови изменения в Закона за туризма. Промените влизат в сила три дни след обнародването им, съгласно Закона за нормативните актове.

Промените могат да бъдат групирани в няколко посоки:

• обособяване на трета категория „В“ на местата за настаняване ;
• допълнения в режима на регистрация на някои туристически обекти;
• създаване на регламентация относно националните курорти;
• създаване на правен режим на ски-училищата.
• промени във връзка с експертните комисия и туристическите сдружения;
• новости в системата на административните наказания;

Има ли промени за AirBNB и Booking?

Всеки наемодател, който отдава под наем стаи или апартаменти на лица, притежаващи качеството „турист“ (посещават дестинация извън обичайното си местоживеене, за период по-кратък от една година, с основна цел на пътуването, която може да се определи като туристическа), е длъжен да подаде до кмета на общината заявление за регистрация на отдавания под наем обект.

Срокът за подаване на заявлението е три месеца след влизане в сила на наредбата по чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма. Наредбата трябва да бъде приведена в съответствие със Закона за туризма в срок до 31.03.2020г., но проект за нейното изменение все още не е публикуван за обществено обсъждане.

Промяна в дефиницията за хотелиерство

С новите текстове на Закона за туризма апартаментите за гости и стаите за гости се обособяват като самостоятелна категория „В“ туристически обекти. За да се извършва дейност в тях, задължително се изисква същите да бъдат регистрирани по определен ред.

Действащият досега правен режим провеждаше разлика между договора за краткосрочен наем и договора за предоставяне на хотелиерска услуга. Дефиницията на хотелиерство включваше е „предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и категорията на обекта“. Това изключваше дейност, при която не се предоставят други услуги освен възмездното ползване на обект, от предметния обхват на хотелиерството.

Според новото обяснение на закона

„Хотелиерство“ е предоставяне на настаняване в категоризирани или регистрирани туристически обекти.“„Хотелиер“ е лице, което извършва хотелиерство във:

1. регистрирани места за настаняване;

2. или всички видове категоризирани места за настаняване по този закон;

3. или в места за настаняване с издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;

4. туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.

Промяната в законовата дефиниция поставя настаняването в единствен предмет на договора за хотелиерска услуга и по този начин заличава разликата между този договор и договорът за наем, с който се предоставя временно ползване на определен недвижим имот срещу заплащане на съответна цена. Всеки наемодател ли трябва да спазва изискванията за извършване на хотелиерство, може да прочетете по-долу.

Кога наемодателят е хотелиер?

За да определим кога един субект извършва хотелиерство и е задължен да се подчинява на административния режим на Закона за туризма, е необходимо да вникнем в понятието „настаняване“ и да го разграничим от временното ползване на определен недвижим имот, което е предмет на договора за наем.

Законът за туризма не предлага дефиниция на понятието „настаняване“. Подходът на законодателя се изразява в съставяне на отделно определение за всеки вид място за настаняване – хотел, вила, къща за гости и т.н. Всички те са обвързани с потребителите на услуги, които задължително трябва да притежават качеството „турист“.

Според новото законово определение „турист“ е лице, което посещава дестинация извън обичайното му местоживеене за период, по-кратък от една година, с цел отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно събитие или друга туристическа цел. Туристът може да осъществи посещението в рамките на денонощието без нощувка (еднодневен турист) или с престой обичайно над 24 часа, който включва поне една нощувка в посетената дестинация (пренощувал турист).“
Изрично от текста е премахната фразата „посещения на роднини и приятели“ и думите „или друго събитие“ са заменени с „друга туристическа цел“.

Тоест, за да разберем кои лица са длъжни да регистрират отдаваните от тях обекти под наем, е необходимо да определим дали наемателите имат качеството туристи. Това става, като изследваме наличието на три признака:

1. дали лицето посещава дестинация извън обичайното му местоживеене;
2. за период, по-кратък от една година;
3. дали целта на посещението му е туристическа – това може да бъде отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно събитие или друга туристическа цел.

Обичайното местоживеене според практиката на ВКС се определя според доказателствата за фактическо участие на лицето в социалния живот – това е мястото, което лицето обитава, където живее семейството му, където е неговата месторабота, където притежава собственост или по друг начин може да се докаже връзката му към определено местоживеене. Регистрацията по постоянен и настоящ адрес е факт, който може да спомогне за определянето на обичайно местоживеене, но не е единствен критерий за това.

Друга неяснота възниква при определянето на кръга от цели, които могат да бъдат приети за туристически. В законовата дефиниция е дадено примерно изброяване на някои такива цели, но то не е изчерпателно. Насока при тълкуването може да даде определението на понятието „туристически услуги“. В обхвата му е включено „настаняване, което не е неделима част от превоза на пътници и не е за жилищни нужди“. Тоест, основна тежест при определяне на целта на настаняването е дали договорът за наем се сключва с цел обитаване на обекта като жилище, или със спомагателна цел спрямо друга, основна цел, за която потребителят посещава определена дестинация.

Обявяването на наемна цена за нощувка може да послужи като доказателство, че обектът не е отдаван за жилищни нужди. Това е така, тъй като понятието за жилище е свързано с определена степен на дълготрайност на пребиваването.

Ред за регистрация

Положителна новина в законовите промени е, че се внася яснота в режима на регистрация на апартаменти и стаи за гости.

Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрация на места за настаняване от клас „В“, в които се извършва хотелиерска дейност, чрез вписване в Националния туристически регистър. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на лицата, вписани в регистъра. За регистрацията, вписването на обстоятелства и промени в Националния туристически регистър се събират такси съгласно одобрена тарифа.

Лицето, което ще извършва настаняване в стаи за гости или апартаменти за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление-декларация по образец.

В заявление-декларацията се декларират най-малко:

• наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване – стаи за гости, апартаменти за гости (с изписване с български и с латински букви), и адрес;
• телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща;
• че лицето има право да извършва дейност в обекта, в случай че това лице е различно от собственика на обекта, като се посочват индивидуализиращи данни за документа за ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том и година и службата по вписванията, в която е вписан;

Към заявление-декларацията се прилагат:

• копие от документа за ползване на обекта, ако не е собствен и не подлежи на вписване;
• изрично пълномощно, когато заявление-декларацията се подава от пълномощник.

Условията и редът за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости се определят с наредба, приета от Министерския съвет. Предстои публикуване на проект на наредбата за обществено обсъждане, а след това и приемането и от Министерския съвет.

Срокът, в който лицата трябва да приведат дейността си в съответствие със Закона за туризма, е тримесечен и започва да тече от влизане в сила на бъдещата наредба. Това е така, тъй като параграф 19 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, с който се определят сроковете за привеждане на дейността на наемодателите в съответствие с новите изисквания, не е изменен или отменен.

Образците на заявленията, които се подават по закона, обаче трябва да бъдат утвърдени в срок 6 месеца след влизането в сила на последните изменения, тоест до края на октомври т.г.

Необходима ли е търговска регистрация?

Разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Закона за туризма, остава непроменена. Тя гласи : „Хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда“ . Единствената регистрация, която трябва да извърши лицето, предоставящо хотелиерски услуги в апартамент или стая за гости, е на самия обект. Не е необходима регистрация като едноличен търговец или учредяване на търговско дружество.

Неприкосновеността на частната собственост

Според чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма туристическите обекти са общодостъпни с изключение на тези, за които специални закони предвиждат друго. Не се допуска отказ от предоставяне на туристически услуги в туристически обекти, както и каквато и да е проява на дискриминация при предоставянето им.

Тази разпоредба влиза в конфликт с правото на неприкосновеност на частната собственост, когато туристическата услуга по настаняване се предоставя в жилище, което собственикът обитава. При тълкуването и прилагането и трябва да се има предвид закрилата на жилището на конституционно и международноправно равнище. Приложението на изискването за осигуряване на общ достъп до туристическия обект следва да бъде изключено, когато той е жилище, обитавано от лицето, което предлага настаняване в него.

Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.