Каква юридическа стойност има правилото „Детският кът не носи отговорност за травми и вреди, възникнали по време на играта“?
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
Закрилата на детето е отговорност на всяко лице, което полага грижи за дете – родители, педагози, лица, наети по трудов договор или договор за услуга, както и на всеки гражданин. Нашите задължения се изразяват в осигуряване на физическия и психичния интегритет на подрастващите, полагане на постоянни грижи за запазване на тяхното здраве, емоционален комфорт и възможности за развитие.
Част от социалната среда, в която пребивават децата, са детските заведения от типа „детски кът“, „детски център“. Те предлагат или възможност за игра със специални съоръжения, или почасови грижи, с или без изискване за придружител на детето при престоя му на територията на обекта. Във всички случаи обаче детето постъпва в една предварително подготвена за неговите нужди среда, която е необходимо да бъде обезопасена и пригодена за спокойно и безопасно използване от страна на децата.
Със самото си посещение на детското заведение родителят сключва неформален договор за услуга с търговското дружество – управител на обекта. В повечето случаи в детските кътове има поставен на видно място списък с правила за поведение – „забранено е влизането с храни и напитки“, „не се допускат болни деца“ и т.н. Такъв род „правила“ имат характер на общи условия към договора за услуга, предоставяна от детския кът. С действието по използване на съоръженията в детския център родителите изразяват съгласието си с правилата, предварително зададени от лицето, което отговаря за организацията и управлението на обекта.
Възниква въпросът каква юридическа стойност има правилото „Детският кът не носи отговорност за травми и вреди, възникнали по време на играта“.
За травми, възникнали при употреба на съоръженията по предназначение
Правилата за начина на устройство и безопасността на обществено достъпни площадки за игра, разположени на открито и на закрито, в т.ч. изискванията за безопасното им ползване, поддържането и контрола, са подробно уредени в Наредба № 1 от 12 януари 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.
Несъобразяването на лицето, отговарящо за експлоатацията на детския център, със законовите изисквания за безопасност при изграждане и поддържане на съоръженията за игра, представлява действие, извършено с груба небрежност (при неспазване на дължимата грижа, която всеки субект е длъжен да полага). Чл. 94 от ЗЗД обявява за недействителни уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.
Тоест, законът не позволява в договорите да съществуват условия, които предварително изключват възникването на гражданска отговорност за неизпълнението им или за причиняване на вреди.
Търговецът управител на детския кът, ще носи отговорност в пълен размер за вреди, причинени на детето по време на играта в резултат на неизправност на предоставените съоръжения.
За травми, възникнали при неправилна употреба на съоръженията
В този случай дължимото обезщетение може да бъде намалено или търговецът изцяло да бъде освободен от задължението да възстанови причинените вреди. Необходимо е да се изследва дали съоръженията са правилно експлоатирани от страна на търговеца. Ако това е така, би могъл да бъде освободен от отговорност. В повечето случаи би било налице съпричиняване на вредата от увредения и лицето, което е законово задължено да се грижи за безопасността при употребата на съоръжения за игра на открито и закрито.
Не е така обаче, ако в детския кът има служител, задължен да упражнява надзор при играта на децата. При възникване на инцидент, ще е налице нарушение на задължението му и отговорността на детето, което използва съоръженията не по предназначение, ще бъде намалена. В този случай обезщетение може да се търси отново от търговеца (а не от самия служител), тъй като по закон той носи отговорност за действията на наетите от него лица – чл. 49 ЗЗД. Въпрос на конкретна преценка е какъв е размерът на причиняване на вредата от страна на търговеца и какъв – на пострадалия.
За щети, нанесени от детето
В процеса на игра се случва децата да навредят било на други деца, било на чуждо имущество. Законът за задълженията и договорите, в чл. 47 и 48, определя, че отговорност за ненавършилите пълнолетие лица носят техните родители, когато децата живеят при тях. Освен това неспособните да разбират или ръководят постъпките си не отговарят за причинените от техните действия вреди, а последните се обезщетяват от лицето, което е задължено да упражнява надзор над тях.
Неспособни да разбират или ръководят действията си според наказателното право са всички лица до 14 годишна възраст, а от 14 до 18 години е необходимо да се прецени степента на индивидуално развитие на лицето. Тоест, във всички случаи, когато детето не е навършило 14 години, за неговите действия носят отговорност заедно родителите и лицето, което е задължено да се грижи за тях. Обемът на отговорността на всеки от тях зависи от това, доколко е можел да повлияе на ситуацията, в която са възникнали подлежащите на обезщетяване вреди.
Безспорно в случаите, когато детският кът предоставя услуга за полагане на почасови грижи от аниматор или възпитател, договорът включва и задължение за упражняване на надзор за физическото и психическо състояние на децата. Така че аниматорът е длъжен да полага всички усилия за предотвратяване на настъпването на вреди от действията на децата. В противен случай носи задължението да ги обезщети.
Ако в детския кът се предлага само използването на съоръжения за игра, без наемане на персонал, който да полага грижи за децата, отговорност за обезщетяване на вреди от действията на детето носи единствено неговият родител.
