Със Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите, обн. ДВ бр. 102 от 01.12.2020г. бяха направени някои промени в режима на давността за задължения на физически лица. Съгласно параграф 2 от заключителните разпоредби „Законът влиза в сила в 6-месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. “ Този шестмесечен срок изтича днес, 03 юни 2021 г., и от днес е в сила новият чл. 112, според който с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Означава ли това, че задължения, възникнали преди 10 години, автоматично се считат за погасени?
Първоначалният текст на измененията включваше разпоредба, според която за вземания, които са възникнали преди влизане в сила на закона за изменение, десетгодишната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ако има образувано изпълнително производство – от датата на първото изпълнително действие. Тоест, началото на десетгодишния срок за погасяване на вземането би се възприело към един минал момент.
С решение № 4 от 20.04.2021 г на Конституционния съд на Република България, постановено по к.д. № 1 / 2021 г., това обратно действие на абсолютната давност беше обявено за противоконституционно, тъй като поставя в неблагоприятна позиция кредиторите, които не са успели да съберат вземанията си, разчитайки на това, че предприемането на действия, с които се прекъсва давността, защитава в достатъчна степен правото им на вземане. Изменението на закона с обратна сила според Конституционния съд благоприятства недобросъвестните длъжници, които умишлено са избегнали принудителното изпълнение и несправедливо ощетява тези, които са действали съгласно общия правен принцип Pacta sund servanda (договорите трябва да се изпълняват).
Резултатът е, че десетгодишната давност за задължения, които съществуват в момента на влизане в сила на допълненията в ЗЗД, започва да тече именно от датата на влизане в сила на закона – 03.06.2021г. Те не се погасяват, дори да са възникнали преди повече от десет години, ако кредиторът е предприел периодични действия за събиране на задължението, с които е прекъсвал давностния срок.
