Права на пациентите

Photo by Hush Naidoo on Unsplash

Кои лица са пациенти?

Според Закона за здравето пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. Тоест, много рядко би възникнала хипотеза, при която лицето да бъде третирано като пациент, без да е осведомено за това. Това могат да бъдат ситуации, когато лицето временно или трайно не е способно да съзнава случващото се около него.

Недискриминация

Photo by Duy Pham on Unsplash

Права на пациента

Като пациент всеки има право на:

  1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права
  2. грижи от общността, в която живее;
  3. достъпна и качествена здравна помощ;
  4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
  5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
  6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
  7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
  8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;
  9. здравна профилактика и рехабилитация;
  10. сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
  11. достъп до модерни методи на лечение;
  12. предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;
  13. достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.

На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.

Правата в болница

При хоспитализация пациентът има право:

  1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
  2. на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет;
  3. да приема или да отказва посетители;
  4. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
  5. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
  6. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

Лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия. Медицинските изделия по ал. 1 се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ. Когато медицинските изделия по ал. 1 не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентите ги заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното заведение.

Право на информирано съгласие

Photo by Katya Austin on Unsplash

 Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента относно:

  • диагнозата и характера на заболяването;
  • описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
  • потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
  • вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

Медицинската информация се предоставя на пациента своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. В случай на хирургични интервенции, обща анестезия или други интервенции, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията трябва да бъде предоставена в писмена форма.

Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

Право на отказ от медицинска помощ

Photo by Luz Fuertes on Unsplash

 Пациентът може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. Отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. Пациентът може да оттегли отказа си по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

В случаите, когато е налице отказ на пациента и е застрашен животът му, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Право на жалби и сигнали

Photo by Markus Spiske on Unsplash

Пациентът има право да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

Регионалната здравна инспекция в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала. В тридневен срок от приключване на проверката регионалната здравна инспекция уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.

Право на грижи при неизлечими заболявания

Photo by Jonathan Borba on Unsplash

При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи. Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

Палиативните медицински грижи включват:

  • медицинско наблюдение;
  • здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
  • морална подкрепа на пациента и неговите близки.

Медицинска помощ при спешно състояние

Photo by camilo jimenez on Unsplash

Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.

При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му.

Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и по никакъв начин не ангажира отговорността на адвоката във връзка с конкретен казус. При необходимост от правен съвет, моля свържете се с нас чрез някоя от посочените форми на контакт.

Авторски публикации 117

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре