Предложение до държавни органи да обжалват незаконното съдебно решение за имунизациите

Днес от лично име изпратих предложение до Комисията за защита от дискриминация, директора на РЗИ – Сливен и министъра на здравеопазването, с което изразих очакването си да упражнят законовото си правомощие и да обжалват решение на Административния съд в Сливен. С въпросния си акт съдът отменя решение на Комисията за защита от дискриминация и постановява, че спрямо сливенски духовник и съпругата му е извършена дискриминация, тъй като децата им не са допуснати до посещение в детска градина. Причината за недопускането на децата е, че нямат задължителните според имунизационния календар имунизации.

Сливенският административен съд намира в отказа акт на дискриминация и се аргументира пространно, но, за съжаление, в пълно противоречие с духа, принципите и текста на закона.

Не е допустимо нарушаването на закона, конкретно непоставяне на задължителни имунизации, да бъде трансформирано в право, чиято защита се търси от духовника. Решението е равносилно по ефект на уважаване жалба на затворник срещу отказа да му бъде предоставен мобилен телефон, например.

Непоставянето на задължителни, според закона, имунизации, е правонарушение. Като такова, то влече съответните неблагоприятни за нарушителя последици.

Пълният текст на предложението е :

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

В медийното пространство попаднах на материал, съобщаващ за решение № 200/29.10.2019г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 265 по описа на АС – Сливен за 2019 г., с което се отменя Решение № 205/08.04.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) на РБ, Трети специализиран постоянен заседателен състав по чл. 48, ал. 2 т. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), с което е установено, че Регионална здравна инспекция – Сливен не е извършила нарушение на ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателите в лично качество и като законни представители на непълнолетните им деца, както и че Министърът на здравеопазването не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по отношение на същите.

От текста на решението, достъпен чрез информационната система на уебсайта на Административен съд – гр. Сливен, http://www.admcourt-sl.org/, е видно, че предметът на спора, по който се е произнесла Комисията, се отнася до твърдение за извършена дискриминация на непълнолетни лица чрез недопускането им до посещение на детска градина поради липса на задължителните според имунизационния календар имунизации.

От протокола за съдебното заседание и от мотивите на горепосоченото съдебно решение става ясно, че Комисията за защита от дискриминация не е била представена чрез упълномощено лице при провеждането на съдебното заседание и не е депозирала становище по делото.

С настоящото предложение желая да обърна вниманието на Комисията за защита от дискриминация на посоченото дело и

да предложа същата да упражни правото си на обжалване на постановения съдебен акт,

на което е носител в качеството си на страна по делото. Като гражданин на Република България и родител, намирам в посочения съдебен акт основание за създаване на неправилна съдебна практика, която ще рефлектира негативно върху обществените нагласи за поставяне на имунизации и ще накърни пряко правата ми на здраве, закрепени от Конституцията на Република България, Хартата на основните права на човека в Европейския съюз, Всеобщата декларация за правата на човека и други международни актове в областта на защитата на човешките права.

Не на последно място, постановеният съдебен акт противоречи на принципите на законност, хуманизъм, равенство, справедливост, защита правата на личността, нейното достойнство и сигурност прокламирани като основа на българската правна система в основния закон. Допускането на съществуване в правния мир на подобен юридически акт, лишен от всякаква законова обосновка и логическо основание, противоречи на принципите на правовата държава, залегнали в цялостното изграждане на българския правен ред.

Решение № 200/29.10.2019г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 265 по описа на АС – Сливен за 2019 г. отменя решението на Комисия за защита от дискриминацията.  При обсъждане на основанията за отмяна на акта на КЗД, АС- Сливен установява, че същото е постановено от компетентен орган и при отсъствие на процесуални нарушения. Отмяната на решението на КЗД е мотивирана с неговата необоснованост и противоречие с материалния закон.

Предлагам на КЗД да упражни правомощието си за обжалване на постановеното от АС – Сливен решение, поради неговата неправилност, изразяваща се в противоречие с материалния закон и необоснованост. Мотивите за това са следните:

1. Съдебният състав неправилно е направил извод за осъществена пряка дискриминация по отношение на жалбоподателите и представляваните от тях непълнолетни лица чрез недопускането им до посещение на детска градина. Съдът правилно е отчел нормативната уредба относно задължителните имунизации, но като аргумент в полза на твърдението, че има осъществен акт на дискриминация е възприел законовата възможност за допускане на неимунизирани деца до посещение на детска градина, при условие че спрямо тях са налице противопоказания за имунизирането им.

Съдът неправилно прилага термините „пряка” и „непряка” дискриминация. Недопускането на деца до посещение на детска градина в случая е извършено въз основа на законова разпоредба. Разпоредбата е установена спрямо всички граждани на републиката, а нормативното изключение за лица, спрямо които са налице медицински противопоказания за имунизирането им, се прилага спрямо ограничена група лица и цели внасяне на баланс в колизията между личното им право на здраве и правото на всички останали граждани да бъдат защитени от разпространението на заразни болести.

Посочените характеристики на спорното поведение го изключват от приложното поле на термина „пряка дискриминация” по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. във вр. с §1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. Съгласно посочените разпоредби, „пряка дискриминация” се изразява в акт – действие или бездействие, с което определено лице е поставено или може да бъде поставено в по-неблагоприятно положение спрямо друго лице. Изпълнението на законова разпоредба не представлява такъв акт, доколкото се включва в смисловото поле на понятието „непряка дискриминация” по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. – „Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.”

Освен това, дискриминацията може да бъде различно третиране само на изчерпателно изброени от закон признаци. Липсата на имунизации не може да бъде причислена към който и да е от законоустановените признаци, въз основа на които би могла да бъде извършена дискриминация.

•  Вторият изразен довод на съда е във връзка със становището на РЗИ, че неимунизираните деца поставят в риск имунизираните. Съдебният състав привежда като аргумент към защитаваната от него теза обстоятелства и твърдения, изцяло лишени от юридически характер и неотносими към естеството на спора: „Целта на имунопрофилактиката е именно чрез въвеждане в организма на лекарствен продукт да се създаде активен или пасивен имунитет на определена възрастова група лица. Съобразно ЗЗ, Наредба № 15/2005 г. и Имунизационния календар, наличието на поставена ваксина срещу определено заболяване (в случая посочените тези в детска възраст) предполага създаване на траен имунитет у детето, поради което и не следва да съществува риск от заразяване.” Посочената аргументация няма никакво отношение към законосъобразността на решението на КЗД, която е единствен предмет на съдебно оспорване на административните актове съгласно чл. 145, ал. 1 АПК.

• Третият обсъден довод за незаконосъобразността на решението на КЗД е противоречието му с чл. 5 от Конвенция за правата на човека и биомедицината. Съдебният състав приема, че „безспорно поставянето на ваксина съставлява медицинска интервенция, свързана със здравето на малолетното лице, а е налице и ясно изразено несъгласие от страна на родителите на м. Н. (негови законни представители по см. на чл. 6 параграф 2 от Конвенцията).”

Едностранчиво и предубедено съдебният състав е коментирал становището на КЗД по следния начин: „Във връзка с този обоснован довод колективният орган – ответник по оспорването се е позовал непоследователно и избирателно е цитирал чл. 26 от Конвенцията.(курсивът мой)”. Не е ясно какво има предвид съдебният състав, с „избирателно” позоваване – не е необходимо, относимо и технически обосновано да се цитират всички текстове на всички нормативни актове, вътрешни и международни, освен тези, които пряко се отнасят до предмета на съдебното оспорване.

Както съдебният състав на АС- Сливен изрично посочва, „Съгласно разпоредбата в нейното пълно съдържание (чл. 26 от Конвенцията за правата на човека в биомедицината, б. моя), упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите. Очевидно е, че разпоредените изключения не касаят всички ограничения, установени със закон за защита правата и свободите на другите, а само тези, които са в интерес на обществото за предотвратяване на престъпления за защита правата и свободите на другите. Ето защо съдът приема, че тази норма не изключва приложимостта на чл. 5 от Конвенцията и нейната относимост към процесния случай.” Изразеното становище,   че разпоредените изключения не касаят всички ограничения, установени със закон за защита правата и свободите на другите, а само тези, които са в интерес на обществото за предотвратяване на престъпления за защита правата и свободите на другите, говори за дълбоко непознаване на юридическата материя. При преглед на оригиналните текстове на документа, които са на английски и френски език, видно от информацията, публикувана на официалната страница на Съвета на Европа (https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/164), се установява следното:

• Английският текст на чл. 26, пар. 1, гласи: 

„Article 26 – Restrictions on the exercise of the rights

No restrictions shall be placed on the exercise of the rights and protective provisions contained in this Convention other than such as are prescribed by law and are necessary in a democratic society in the interest of public safety, for the prevention of crime, for the protection of public health or for the protection of the rights and freedoms of others.”

• Френският текст на същата разпоредба е следният:

„Article 26 – Restrictions à l’exercice des droits

L’exercice des droits et les dispositions de protection contenus dans la présente Convention ne peuvent faire l’objet d’autres restrictions que celles qui, prévues par la loi, constituent des mesures nécessaires, dans une société démocratique, à la sûreté publique, à la prévention des infractions pénales, à la protection de la santé publique ou à la protection des droits et libertés d’autrui.”

• Българският текст, публикуван в Държавен вестник, брой 32, от дата 12. 04. 2005 г., е както следва:

„Член 26 (Ограничения за упражняване на правата)

1. Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите.”

При сравнителен анализ е очевидна пунктуационната грешка при превода на официалния текст. И в двата официални текста хипотезите, при които са допустими ограничения на упражняване на правата по конвенцията, са алтернативно разделени със запетаи. Коректният превод на изречението е : „Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите.” Защитата на здравето е самостоятелно основание за изключване на защитата по посочената конвенция, свързана с изразяване на съгласие във връзка с медицинска интервенция. Разпоредбите за въвеждане на задължителна имунизация се съдържат именно в Закона за здравето и безспорно не могат да бъдат тълкувани като проява на дискриминация, а напротив – законов израз на защитата правата на личността, нейното здраве и сигурност.

• Неюридическите аргументи на съдебния състав продължават с пространно изложение, както самият той посочва „за пълнота”.

„За пълнота към гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че изложените в подкрепа на задължителната имунизация като условие за достъп до д. г. доводи за предпазване от заразни болести и епидемии, макар и съответни на нормативните изисквания, не следва да се приоритезират пред целта на държавата да създава подходящи условия за отглеждане и изграждане на психологически адаптирани, комуникативни и интелектуално и нравствено пълноценни индивиди. Целта на създаването на детски градини е не само подпомагане на работещите родители в грижите за д., но и осигуряване на условия за социализиране на последните, създаване на полезни навици, в т.ч. и подготовка за предстоящото училищно обучение. С лишаването на определена категория деца, какъвто е настоящият случай от специални педагогически грижи и насоки, съобразно техните възрастови потребности и необходимите за изграждането им като личности контакти в групи с връстници, поставеното под каквато и да било форма ограничение може да се приеме като по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. В процесния случай Н. Я. е бил лишен от възможност да посещава д. г., поради личния избор на неговите родители да откажат поставяне на задължителни за възрастта и.. Качеството на последните, противопоказанията на съответните лекарствени продукти и изведените в жалбата данни от медицински проучвания не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство. Съдът обаче намира, че с отказа на администрацията да допусне детето Н. Я. да посещава държавна д. г., същият е бил поставен в по-неблагоприятно положение от други деца, чийто достъп до д. г. е гарантиран, въпреки че не са имунизирани (поради наличие на медицински противопоказания). С даденото от РЗИ – Сливен предписание детето Н. да бъде спряно от посещение на д. г., спрямо него е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. Като е приела обратното, КЗД е постановила незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал.1 от АПК се установи нарушението на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр. и извършителя на нарушението – Директор на РЗИ – Сливен д. П. Б. и засегнатото лице – жалбоподателите В.Р.Ш. – Я. и Е.Г.Я. в лично качество и като законни представители на детето Н. Е. Я..”

Цитираното тълкуване неправилно квалифицира предмета на спора като осъществена пряка дискриминация и игнорира действието на валидни законови разпоредби. Като такова то е неправилно и следва да бъде оспорено.

Обръщам внимание на членовете на Комисията за защита от дискриминацията, че при неупражняване на законовото им правомощие за обжалване на постановения акт, съдебното решение ще влезе в сила и като решение за отмяна на незаконосъобразен административен акт ще бъде формално основание за последващо реализиране на имуществена отговорност на държавата спрямо жалбоподателите, чието оспорване е било уважено от Административен съд – Сливен. От негативните имуществени последици спрямо фиска, изразяващи се в недължимо изплащане на обезщетение, основаващо се на незаконосъобразен, но влязъл в сила акт, следват вредни имуществени и обществени последици за всички български граждани.

Неблагоприятен е и общественият отзвук, създаващ условия за задължаване на детските градини да допускат неимунизирани деца до посещение под страх от съдебно оспорване на отказите им за същото. По този начин се застрашават конституционните права на всички граждани, и най-вече на най-уязвимата група от обществото – децата от 0 до 7 години, на защита на техните живот и здраве.

Не може да бъде признак за осъществяване на дискриминация извършването на незаконосъобразно поведение от страна на жалбоподателите. Това е в противоречие с общите правни принципи на законност и възпрепятстване на облагодетелстването от незаконно поведение. Допускайки съществуването на подобно неправилно прилагане на закона, държавата би създала условия за правна несигурност и нарушаване правата на своите граждани.

Ето защо настоявам държавата в лицето на своя орган – Комисия за защита от дискриминацията, да упражни своите правомощия по обжалване на незаконосъобразното и необосновано решение на Административен съд – град Сливен, и по този начин да защити конституционните права на гражданите си.