Расистка държава ли е България?

  • от

След силно неприятния от спортна, културна, емоционална и национална гледна точка мач за евроквалификациите, състоял се между отборите на България и Англия в понеделник, пред нас стои въпросът как ще продължим, в каква посока ще градим оттук нататък спортната си програма и националния имидж изобщо.

Припомням, че в понеделник националите не само паднаха с 6 безответни гола, а и станаха обект на обширна критика в европейските медии заради расистки скандирания и неприлични жестове, отправени от публиката. Всичко това се случи непосредствено след изтичането на предишно наказание за националния отбор, отново поради расизъм, и изрични предупреждения от страна на УЕФА, включително и поставяне на мача под засилен мониторинг.

Днес беше приета оставката на бившия председател на Българския футболен съюз Борислав Михайлов. Стоят открити въпросите кой ще дойде на негово място, какво наказание ще понесем от УЕФА и как ще бъде поправено нанесеното грозно петно на националното ни лице.

Именно заради социалното измерение на конфликта той напуска границите на стадиона и става повод за дискусия.

Намирам, че в никакъв случай не бива „България” и „расизъм” да се превръщат в синоними. Английската медия BBC е сметнала за добре да изготви един анализ на развитието на расизма в България и присъствието му във връзка с футболни събития назад във времето. В статията, публикувана тук, се търси връзка между радикалните групировки сред футболните фенове, особено сред привържениците на „Левски”, и крайнодесните националистически движения.

„Въпреки че някои побързаха да посочат, че проблемът (с расизма, б. моя) не е само български – и топ първенства са се изправяли срещу расистки скандали в недалечното минало, включително и английската Premier Leaguе – обидите им (на привържениците на Левски) са от най-лошите в Европа”, твърди се в статията.

Представителите на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов и д-р Атанас Русев изразяват виждането, че поведението на българските фенове не е продиктувано изцяло от расистки мотиви, а е плод и на целенасочено планиране и финансиране.

Журналистът Камен Алипиев изразява надежда, че събитията около злополучната за нашия отбор футболна среща ще инициират обществен дебат по въпросите на расизма, относно това, дали сме способни да приемем различните „не само на стадиона”.

В тази светлина, крайно неподходящи ми се струват насоките на размисъл, които изразяват засягане и до известна степен обида от критиките срещу нашите запалянковци или се дистанцират от поведението на ограничена част от футболните фенове, станало причина за етикетиране на цялата публика, а и на цялата нация.

Нека бъдем честни пред себе си и да признаем, че разигралата се ситуация не е само плод на алогичните изолирани действия на една футболна агитка, а и на мащабни пропуски в организацията и контрола на цялото спортно събитие. И то при предварителния фокус на вниманието на УЕФА и европейската общественост върху него.

Начинът, по който реагираме на критика, представя облика ни като нация и общество. Възприемайки позицията на жертви, несправедливо обвинени или несправедливо наказани без кой знае какво основание, се отдалечаваме от градивния стремеж към себеутвърждаване и себеотстояване.  Реплики от рода на „Аз лично нищо не чух”, „Само англичаните чуха расистки обиди” са лишени от всякаква стойност в стремежа да бъде решен конфликтът.

Моментът е подходящ да направим своите изводи, да приемем допуснатите грешки и да ги преживеем, а след това търпеливо да продължим усилията си в посока на изграждане на спортна култура и културно общество.

Прави впечатление позицията на най-изтъкнатите български футболисти Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Стоичков предложи българските клубове да не бъдат допускани до участие в европейски турнири за период от 5 години. Бербатов пък изрази подкрепа да бъде наложено строго наказание на провинилите се „фенове” –  доживотно лишаване от право да посещават спортни събития.

За финал ще цитирам Вили Вуцов, който каза за sportal: “В нашата държава обаче сме свикнали така, особено във футбола, че правилата ги правим, но ние правим каквото си поискаме. Въобще не ги спазваме тези правила. Понеже не ги спазваме ние, си мислим, че и другите не ги спазват.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *