В пазара на туристически услуги се установява нова ниша, насочена към потребностите на туристи от почивка без присъствието на деца. В резултат на откриването и оценката на тази потребност, се създава нов тип хотели, дефиниран като „18+” или „само за възрастни”. Изискването за минимална възраст от 18 или 21 години за всички туристи е част от рекламната кампания за популяризиране на тези места за настаняване. Съвместими ли са обаче с българското законодателство?
Какво казва Законът за туризма?
Законът за туризма в чл. 4 съдържа изискването лицата, предоставящи туристически услуги в туристически обекти, да обявяват техните цени в еднакъв размер спрямо всички туристи, като не се допуска различно третиране на туристите или поставянето на част от тях в по-неблагоприятно положение, основано на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Чл. 215 от закона предвижда и санкции за нарушаването на чл. 4 – глоба за физически лица в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 2000 лв.; при повторно нарушение санкциите са в двоен размер.
Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма определя „турист” като „лице, което посещава дестинация извън обичайното му местоживеене за период, по-кратък от една година, с цел отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно събитие или друга туристическа цел.” .
Законовата дефиниция не съдържа изискването за минимална възраст на туристите, за да им бъде признато това качество. Това означава, че задължението за обявяване на цени на нощувки в еднакъв размер спрямо всички туристи се отнася както за лицата, които са на възраст над 18 години, така и за тези под 18-годишна възраст, а и за техните родители.
Какво казва Законът за защита от дискриминацията?
Поставяйки минимална възраст като условие за ползване на туристическите услуги, хотелиерите осъществяват пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр). Законовият текст гласи:
„Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.”
Чл. 37. (1) от ЗЗДискр гласи: „Не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.”
Изискването за минимална възраст на туристите представлява дискриминация както по отношение на децата, така и по отношение на техните родители. Децата са дискриминирани на основание на признака „възраст”, а родителите им – на основа на тяхното семейно положение, тъй като не могат да се възползват от хотелските услуги, ако са придружени от децата си. В същото положение, ако нямаха деца, биха били допуснати до иначе неприкосновеното пространство на хотела от типа „18+” .
Какво може да се направи?
Компетентен орган за установяване на нарушения, налагане на принудителни административни мерки и административни наказания по Закона за защита от дискриминацията е Комисията за защита от дискриминацията. Тя упражнява функциите си въз основа на жалби от засегнати лица, сигнали от граждани и юридически лица, или по собствена инициатива. Жалби и сигнали се подават на адрес: гр. София, бул. Драган Цанков № 35, п.к. 1125; или на електронна поща kzd@kzd.bg (подписани с електронен подпис). Указания за съдържанието на жалбата може да откриете тук. За производството пред Комисията не се събират такси.
След като проведе процедурата, предвидена в ЗЗДискр, Комисията се произнася с решение, с което издава предписание за отстраняване на нарушението, налага административно наказание или отхвърля жалбата като неоснователна.
Вместо да подаде жалба, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, по своя преценка може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:
- 1. установяване на нарушението;
- 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
- 3. обезщетение за вреди.
Всяко лице, претърпяло вреди от дискриминация, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.
Къде е балансът?
Действително явлението „хотел само за възрастни” не е уникално за българската действителност. Някои от хотелите от типа „18+” са части от международни хотелски вериги. Но, установявайки се на територията на България, следва да съобразяват действащите национални и европейски правила, включително и тези за дискриминацията.
Едно възможно решение би било организацията на хотелското пространство в обособени, функционално независими отделения, всяко от които да е тематично ориентирано и подходящо за определен тип почивка. Така няма да се засегнат интересите на която и да е потребителска група, както в частност и на отделни туристи. И най-вече, ще се спази законът.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
