Спогодба, сключена в съдебно заседание и одобрена от съда, е равна по последици на влязло в сила съдебно решение. Въз основа на съдебната спогодба може да се поиска издаване на изпълнителен лист и да се пристъпи към принудително изпълнение.
Тази статия не представлява юридическа консултация. Текстът изразява най-общо мнението на автора по определена тема и няма връзка с какъвто и да било конкретен казус.
Не е случайно, че една от основните насоки на работа на Есенната национална конференция на българската адвокатура, която се проведе миналия уикенд, беше свързана с извънпроцесуалното разрешаване на спорове и ролята на адвоката в тях.
Разрешаването на правния спор е основната цел на съществуването и функционирането на съдебната система. Ако това може да бъде постигнато без ангажиране на целия съществуващ ресурс, предимствата са неизброими. Ето някои от тях:
- Пряко участие на заинтересованата страна. Сключването на спогодба позволява достигане на решение по възникнал спор, което максимално се доближава и съчетава интересите на насрещните страни. Съществува максима, че след всяко съдебно решение има поне една недоволна страна (а често такива са и двете). Също така, най-несправедливата спогодба се счита за по-приемлива от най-правилното от юридическа гледна точка решение, тъй като страните сами са достигнали до нея, а не е резултат на привнесена странична воля.
- Обвързващ характер. Спогодба, сключена в съдебно заседание и одобрена от съда, е равна по последици на влязло в сила съдебно решение. Въз основа на съдебната спогодба може да се поиска издаване на изпълнителен лист и да се пристъпи към принудително изпълнение. Извънсъдебната спогодба може да бъде сключена в нотариална форма или с нотариална заверка и като такава да стане основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ускореното заповедно производство. Ако пък няма нотариална заверка, може да се използва като доказателство в съдебния исков процес и съдът е длъжен да се съобрази с нейното действие, при условие че е валидно сключена.
- По-малко разноски. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Спестяват се и разноски по извършване на процесуални действия – призоваване на свидетели, назначаване на експертизи, адвокатски възнаграждения за следващи съдебни заседания, евентуално обжалване и др. Естествено, в случай че спогодбата бъде сключена преди подаване на искова молба, разходите ще бъдат избегнати в максимална степен.
- По-бързо решение на спора. Поради натовареността на съдилищата и честата необходимост делата да бъдат разгледани в повече от едно съдебно заседание, срокът за разглеждането и решаването им варира от няколко месеца до няколко години. Постигайки компромисно решение на спора с насрещната страна, ние можем да установим едно правно положение, което макар и да не е изцяло отговарящо на интереса ни, е стабилно и представлява основа за изграждане на последващо правно поведение. Пестим време за подготовка и реализация на процесуални действия, освобождаваме се от ангажимента да извършваме пълно доказване на претенциите си, докато защитаваният от нас интерес очаква трайното си установяване.
- По-добри отношения с насрещната страна. Избягването на продължителния и скъп съдебен процес и демонстрацията на готовност за отстъпки в името на общия интерес са все положителни качества, които предразполагат насрещната страна по спора да продължи в бъдеще нашите бизнес отношения. В дългосрочен аспект разумното отношение към конфликтите може да спечели на наша страна силни търговски партньори. В личен план важи същото – уреждането на споровете с взаимни отстъпки е белег на цивилизованост и основа за изграждане на стабилни контакти.
